Трудов договор
Трудовият договор е вид договор, по силата на който възниква индивидуално трудово правоотношение между работодател и наето лице.
Договорът задължава наетото лице да предоставя своята работна сила при спазването на определена трудова дисциплина, а работодателят - да осигурява безопасни условия за изпълнението на поставените задачи и да заплаща договореното трудово възнаграждение.[1]
Особености[редактиране | редактиране на кода]
Според действащото в България законодателство трудовият договор има специфични юридически особености, които са регламентирани в Кодекса на труда (КТ) и приложимите към него нормативни актове.
Според Кодекса на труда трудовият договор винаги е:
- двустранен - сключва се винаги между 2 страни: работодател и работник (наето лице)[2];
- възмезден - в него трябва да се посочи размерът на трудовото възнаграждение[3];
- комутативен - и работникът, и работодателят знаят своите права и задължения[4];
- консенсуален - сключва се при постигане на съгласие между 2-те страни по договора, а не със започването на неговото изпълнение[5];
- формален - сключва се задължително в писмена форма[6];
- главен - сключването му не се обуславя от каквито и да било предшестващи отношения.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Трудовият договор е ключов фактор за възникването на трудово правоотношение, който регламентира съдържанието на отношението между 2-те страни.
На основание чл. 66 от Кодекса на труда трудовият договор трябва да съдържа:
- характера на работата - посочва се длъжността, която трябва да заеме наетото лице, както и задълженията на работника във връзка със заеманата от него позиция;
- мястото на работата - посочват се териториалните граници, в рамките на които наетото лице трябва да упражнява своята работна сила;
- трудово възнаграждение - посочва се размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения, които произтичат от условията на договора.
Никоя от страните по договора не може да внася в него едностранни изменения.[7] Ако някоя от страните промени договора без съгласието на другата, то ощетената страна има правото на обезщетение и дори да прекрати договора в случаите, в които е налице незаконно изменение на клаузите или неизпълнение на поетите ангажименти по договора.
Трудовият договор може да бъде срочен или безсрочен.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ http://www.lawsbg.com/lectures/67-trudovopr/270-trudov-dogovor.html
- ↑ Кодекс на труда, чл. 64
- ↑ Кодекс на труда, чл. 242
- ↑ Кодекс на труда, чл. 66
- ↑ Кодекс на труда, чл. 63
- ↑ Кодекс на труда, чл. 62
- ↑ Кодекс на труда, чл. 213
