Трудов договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Трудовият договор е вид договор, по силата на който възниква индивидуално трудово правоотношение между работодател и наето лице.

Договорът задължава наетото лице да предоставя своята работна сила при спазването на определена трудова дисциплина, а работодателят - да осигурява безопасни условия за изпълнението на поставените задачи и да заплаща договореното трудово възнаграждение.[1]

Особености[редактиране | edit source]

Според действащото в България законодателство трудовият договор има специфични юридически особености, които са регламентирани в Кодекса на труда (КТ) и приложимите към него нормативни актове.

Според Кодекса на труда трудовият договор винаги е:

  • двустранен - сключва се винаги между 2 страни: работодател и работник (наето лице)[2];
  • възмезден - в него трябва да се посочи размерът на трудовото възнаграждение[3];
  • комутативен - и работникът, и работодателят знаят своите права и задължения[4];
  • консенсуален - сключва се при постигане на съгласие между 2-те страни по договора, а не със започването на неговото изпълнение[5];
  • формален - сключва се задължително в писмена форма[6];
  • главен - сключването му не се обуславя от каквито и да било предшестващи отношения.

Съдържание[редактиране | edit source]

Трудовият договор е ключов фактор за възникването на трудово правоотношение, който регламентира съдържанието на отношението между 2-те страни.

На основание чл. 66 от Кодекса на труда трудовият договор трябва да съдържа:

  • характера на работата - посочва се длъжността, която трябва да заеме наетото лице, както и задълженията на работника във връзка със заеманата от него позиция;
  • мястото на работата - посочват се териториалните граници, в рамките на които наетото лице трябва да упражнява своята работна сила;
  • трудово възнаграждение - посочва се размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения, които произтичат от условията на договора.

Никоя от страните по договора не може да внася в него едностранни изменения.[7] Ако някоя от страните промени договора без съгласието на другата, то ощетената страна има правото на обезщетение и дори да прекрати договора в случаите, в които е налице незаконно изменение на клаузите или неизпълнение на поетите ангажименти по договора.

Трудовият договор може да бъде срочен или безсрочен.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.lawsbg.com/lectures/67-trudovopr/270-trudov-dogovor.html
  2. Кодекс на труда, чл. 64
  3. Кодекс на труда, чл. 242
  4. Кодекс на труда, чл. 66
  5. Кодекс на труда, чл. 63
  6. Кодекс на труда, чл. 62
  7. Кодекс на труда, чл. 213