Труд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на работа.

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на труд.

Луис Хайн[1], механик, работещ с парна машина, 1920.
Жена в производството

Трудът е извършването на полезна дейност и е естествена необходимост за човека. Тази дейност като полезна и необходима за обществото се заплаща според естеството на извършената работа (и цените на продукцията).

Типично трудът се свързва с извършване на тежка физическа или изискваща усилия, концентрация, умения, знания, и всичко, което при повече усилия постига съществени резултати в производството, индустрията за развитието на дадена страна. Трудът е последователно извършвана дейност, за разлика от това, което повечето съвременни HR-и смятат, с което едновременно пречат и на работещите и на самите фирми, и компанинии. Тоест за да се извършва дейност по производство и друга необходима индустриална или технологична дейност се изисква продължителна и постоянна трудова дейност на работещите и това се отнася еднакво за работещите на държавни работни места и за тези в частния сектор, където също производството, което е продължаващо с години е необходимо, за да се постигне някакав резултат.

Характеризира се с изразходване на определено количество енергия, като стремежът е това да се прави без особено вреда за организма при индустриалното производство, със съответните правила за работа, както и облекла, които имат смисъла да защитават работещият в неговата дейност. В зависимост от професионалната подготовка работещият заема различни позиции в дадена индустрия или производство, в дадена сфера на човешката дейност.

Това се отнася и до неговото добро физическо и дори „физиологичното“ [източник?] състояние, което може да е от помощ за работещия при физически труд на производството.

При работата на учени и инженери, или за мениджърите, които правят своите проекти и друг вид дейност на бюро, за добрата производителност има някакво значение и конкретните условия за труд като осветление, ергономичен стол и други, тъй като те трябва да мислят за другите работещи и учащи, тоест да ползват „умствен труд“ при който има важност удобството.

Една от дефинициите в либералната икономика е, че „Трудът в икономиката е вид човешка дейност, която се извършва срещу заплащане за постигане на определени производствени резултати“, тази дефиниция, обаче изглежда не се оказва достатъчно добра, защото не гарантира последователност на труда и на извършваната работа от фирмата или корпорацията, като се използва такава дефиниция се достига до икономически състояния на общи медицински отпуски, вирусни епидемии и дори „пандемии“, при които работещите макар известно време да работят от вкъщи да губят своите работни места, а фирмите да се закриват.

Чрез трудът се произвеждат продукти на труда, това може да са всякакъв вид уреди, пособия, както и относително прости, така и сложни, включително книги, например, всичко, което може да служи на човека за самия него като дрехи, очила, обувки, но също и това, което е необходимо за обстановката около него, както и всичко необходимо за неговото придвижване, чрез съвременния труд се осъществяват също така и услугите, достъпни за съвременното общество, като комуникационни услуги и друг типове услуги, които улесняват някои видове дейности за живеещите в града. Работещите извършват разнообразни дейности при полагането на труд, с което се извършват производствени или монтьорски процеси в някаква област срещу предварително договорено заплащане, или това може да са друг тип дейности, индиректно свързани с производството, примерно по обезпечаване на някои вид необходимите за производството части или дори химични доставки, също така и друг вид обезпечаване, например за офисите на мениджърите на производствата като комуникации и материали. Друг тип труд и работа е този свързан с науката, образованието и културата, този труд е свързан с поддържане на научно-образователното и културно равнище, което да позволява правилното извършване на производствените процеси, без да се налагат такива сериозни прекъсвания като „вирусни пандемии“. В някои случаи трудът е свързан с удовлетворяването на свой лични и на семейството потребности.

Трудът е основен фактор на производство.

Домашната работа като чистене, гладене, боядисване на дома, цепене на дърва, почистване на градина, косене на трева също е вид труд. Към този вид труд се приспада и селскостопанския труд.

Трудът може да бъде във формата на доброволческа дейност / работа само случаите, в които е в рамките на организация и фирма за него се заплаща, макар и по-малко и чрез наемане на работа срещу заплащане.

Отделно в древността и миналото насилствен труд под формата на робство е имало в Египет, например, какъвто е имало по време на Турското робство у нас.

През социализма основно недоброволен труд, когато е вид съдебно наказание, което се смята за намалено съдебно наказание (виж също трудови лагери).

Видове труд[редактиране | редактиране на кода]

Видът труд се отнася до вида професия.[2]

  • селскостопански и промишлен труд
  • физически и умствен труд
  • квалифициран труд
  • професионален труд (напр. на учителя)
  • творчески труд[3]
  • съвместен труд
    • обществен труд (Маркс)
      • доброволчески труд, доброволческа работа

Антропогенеза[редактиране | редактиране на кода]

За първи път се вижда използване на сечива на труда при маймуните, които са човекоподобни. Те използват „сечива“, които са предмети, намерени в природата, като камъни, пръчки, за да се хранят в джунглата. По-късно първите хора развиват тези сечива и предмети, като изработват първите тояги, ножове, копия и т.н., както и първите съдове, кремъци за палене на огън и т.н. С откриването на огъня от хората се усъвършенстват и сечивата, тъй като това позволява използването на метала, вместо копия с каменни върхове. Така в развитието на хората като цяло и в оръдията на труда се различават желязна, медна епоха. Като в медната епоха се въвеждат медни съдове за хранене. Постепенно оръдията на труда се усложняват и усъвършенстват, като хората започват да използват освен дрехи от кожи на животни от лова, тъкани дрехи, което позволява по-разнородна дейност на ръцете, появява се писмеността.

Според Маркс и Енгелс трудът е отличителна черта на хората, която ги различава от животните, съзнателният труд отличава хората от инстинктите на животните, и характеризира човека като „творец“.

Трудово право[редактиране | редактиране на кода]

Трудовото право е дял от правната наука, който се занимава с всички теми на труда в производството, образованието, науката и всички сфери на човешката дейност, при които се полага труд с цел постигане на обществени резултати. Трудовото право защитава особено работещите, но също така и самите работодатели, които се нуждаят от работна сила, за да извършват своята дейност (когато искат да извършват такава). Трудовото право се отнася и до така наречените професии по наемане на персонал, които много често се смятат за не извършващи труд и за отделени от трудовото законодателство. Специалистите по наемане на персонала са тези, които са официално наети от съответните компании за да могат да отговарят за своята дейност пред мениджърите си, но и пред държавата. Трудовото право е писано като такова през социализма с цел продължителното извършване на една дейност от един работник в рамките на един завод и организация, което е направено така с цел самата фабрика или организация да има продължителна през годините дейност и производство. Трудовото право се грижи за работещия да се развива на своето място като усъвършенства своите умения и при показване на добри резултати да може да повишава своята квалификация и своята позиция. Трудовото право се грижи за това трудещият се да извършва дългогодишно своята дейност, както и фабриката или организацията също дългогодишно да може да ползва същия сбор от работещи, а не да пренаема през месец, според мнението на "модерни специалисти по наемане на персонал", което затруднява дейността, а в някои случаи може и да я спре, като например с "международната вирусна пандемия", при която въпросните методологии на специалистите по наемане на персонал спират хиляди, милиони и дори милиарди работещи от тяхната трудова дейност.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Карл Маркс (1847) „Наемен труд и капитал“
  • Киров, проф. Димитър. Охрана на труда и опазване на околната среда. Издателство „Техника“, София, 1992.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Луис Хайн е основоположник на социалната фотография Луис Хайн Архив на оригинала от 2012-01-22 в Wayback Machine., macropic.net
  2. Народна просвета, том 18, изд. 1 – 6, 1962, стр. 44, стр. 126
  3. Народна просвета, том 18, изд. 1 – 6, 1962, стр. 44, стр. 126

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Travail (économie)“ и страницата „Труд“ в Уикипедия на френски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.