Тупак Амару II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Тупак.

Тупак Амару II
Водач на индианско въстание
50 Soles de Oro 1971 Tupac Amaru Anverso.jpg
Роден
Починал
18 май 1781 г. (43 г.)
Куско, Вицекралство Перу
Тупак Амару II в Общомедия

Хосе Габриел Кондорканки Ногера или Тупак Амару II (на испански: José Gabriel Condorcanqui y Noguera; роден на 19 март 1742 г. в Тинта, починал на 18 май 1781 г. в Куско) е водач на индианско въстание срещу испанците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Потомък на последния крал на инкитеТупак Амару (1545 – 1572), той получава образование в йезуитското училище „Сан Франсиско де Борха“ в Куско. След това учи изкуство в университета в Лима. По късно започва да се занимава с превоз на търговски стоки и постепенно успява да се замогне.[1]

На 4 ноември 1780 г. той заедно с няколко негови съмишленици отвличат високопоставения испански чиновник Антонио де Ариага. Тези събития слагат началото на въстание срещу испанската власт. Тъй като на грешката на нейните организатори и конфликт на интереси между индианци, креоли и метиси въстанието бързо бе смазано. По-късно Тупак Амару II е заловен и осъден на смърт чрез разчекване. Преди да бъде екзекутиран, е принуден да гледа смъртта на своята съпруга, най-големият си син Иполит, чичо си, брат си и някои от по-изтъкнатите бунтовници.[1]

Тупак Амару II е екзекутиран на централния площад „Плаза де Армас" в Куско.[1]

Тупак Амару II се превръща в символ и модел за множество политически групи в Перу. Неговото име приема перуанската марксистка групировка „Революционно движение Тупак Амару“, както и организацията „Тупамарос“ в Уругвай.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Wojtczak, Jarosław. „Powstanie Tupaka Amaru“. Warszawa, Attyka, 2007. ISBN 978-83-89487-30-8.