Турско национално движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Членове на движенита на конгреса в Сивас (отляво – надясно): Рауф Орбай, Кемал Ататюрк, Рустем Билински

Турското национално движение е военно-политическо сдружение на младотурски революционери, създадено през 1920 г. около личността на Кемал Ататюрк. Привържениците на Движението се борят за превръщането на Османската империя в република, срещу клаузите на Севърския договор и разпокъсването на територията на Анадола. Основните идеи на движението са кемализма, секуларизма и турския национализъм. Движението е силно повлияно от ерата на Танзимата.

Когато след Първата световна война и последните останки от Османската империя са ликвидирани със Севърския договор, съвременната територия на Турция също е разделена на части, някои от които са придадени на съседните Гърция и Армения, а други стават протекторат на някои от Великите сили като Великобритания, Италия и Франция. Но след 1919 година турските националисти, предвождани от Ататюрк и базирани в Анкара, се превръщат от обсадени победени в решителна сила, която изтласква гърците, французите, англичаните, италианците и арменците на няколко фронта.[1] За няколко години в Турската война за независимост, те побеждават и успяват да стигнат до нов договор – Лозанския от 1923 година, с който е създадена Република Турция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Yelavich, Barbara (1983). History of the Balkans: Twentieth century. Cambridge University Press. p. 131. ISBN 978-0-521-27459-3.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]