Т-12 (танк)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Танк Т-12 | |
 | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| История на производство и служба | |
| Опитен образец | 1927 г. |
| На въоръжение | не е приет на въоръжение – до днес |
| На въоръжение в | СССР |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 14,7 t |
| Дължина | 6,28 m |
| Ширина | 2,81 m |
| Височина | 2,95 m |
| Основно въоръжение | 45 мм оръдие образец 1930 (98 снаряда) |
| Допълнително въоръжение | 3х7,62 картечници ДТ |
| Технически данни | |
| Силова установка | 8-цилиндров бензинов авиационен М-6 180 к.с. |
| Окачване | ? |
| Макс. скорост | 26 km/h (по шосе) ? km/h (прес. терен) |
| Запас от ход | 80 km (по шосе) |
| Ширина на ров | 2,65 m |
| Вертикално препятствие | 0,745 m |
| Екипаж | 3 души |
| Танк Т-12 в Общомедия | |
Т-12 е съветски среден танк. На базата на него е създаден Т-24.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 1925 г. в Червената армия на въоръжение се намират трофейни английски и френски танкове, чийто ресурс е към своя край. През октомври същата година съветското ръководство взема решение за замяната им със среден танк собствено производство. От представените проекти е одобрен проектът на среден танк с обозначението Т-16.
През 1926 г. средният танк Т-16 преминава генерални изпитания. В средата на 1927 г. е взето решение за приемането му на въоръжение под обозначениетоТ-18 (МС-1). Неофициално танкът е известен и като като „маневрен“ танк.
Техническото задание по проектирането и производството на танка е поставено на Оръдейно-арсеналния тръст с условието, че в хода на производството Държавният локомотивостроителен завод в гр. Харков ще оказва всестранна помощ на производителя. В хода на работата по танка са направени множество изменения и поради това той получава ново обозначение – Т-12.
Първоначално Т-12 е въоръжаван с 45 мм дългостволно оръдие или 57 мм гаубица и три сдвоени картечни установки система „Фьодоров“. Въоръжението е разположено в две куполи – главна за основното въоръжение и картечна.
При изпитанията се показват проблеми със скоростната кутия, недостатъци на охлаждането и чупене на верижните елементи на мек грунт. В общи линии държавната комисия по изпитанията остава доволна, но дава предписания да се доработи моделът, като се увеличи запасът от ход и се решат проблемите със скоростната кутия и веригите. Танкът не постъпва на въоръжение в РККА, но но тези недостатъци са коригирани в модифицирания танк Т-24.
Устройство[редактиране | редактиране на кода]
Танкът има класическа компоновка – отделението за управление е отпред, бойното отделение – в средата, и в кърмовата част – машинно-трансмисионното отделение. Екипажът е от трима души – командир, зареждач и картечар.
Двигателят е авиационен Hispano-9 с мощност 200 к.с. Ходовата част е заимствана от френските танкове: 8 водещи ролки на борд (сдвоени в 4 тележки с вертикални пружинни амортсьори), 4 поддържащи ролки, предно направляващо и задно водещо колело.
Модификации[редактиране | редактиране на кода]
В първоначалния вариант куполата е деветстенна, но е заменена с цилиндрична. Монтираният двигател Hispano е заменен с авиационен двигател М-6 с мощност 180-200 к.с., поради което се налага да се подменят скоростната кутия и спирачният механизъм. Корпусът е удължен с монтирана отзад „опашка“, позволяваща по-добро преодоляане на ровове и окопи.