Ужички говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ужичкия говор (или още и старовлашка, ерска /еровска/ и златиборска реч) [1] е сръбско наречие причислявано към т.нар. източнохерцеговински щокавски диалект /взет от Вук Караджич (като типично определящ сръбството) за книжовна норма на сръбския език/. В зоната на разговорния континуум на ужичкия говор спадат Златиборски и Моравишки окръг (Ужички край) в югозападна Сърбия. На това наречие говорят около 500 000 души - основно в историческата област Стари Влах.

Ужичкия народен говор е упоменат като босненски език от Евлия Челеби при пътуването му през Ужичка нахия на Балкана в 1664 г. Православното население нарича ужичкия говор сръбски език, а мюсюлманското - босненски. Наречието е обозначавано като сърбохърватско по югославско време.

Ужичкия говор е преходен между т.нар. йекавски и екавски изговор и в сръбския език.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Савов, Ганчо. Южнославянските страни. УИ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.

Вижте също[редактиране | edit source]