Уитстонов мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Принципна схема на уитстонов мост. Означения:
  • , , ,  – „рамена“ на моста;
  • AC – диагонал за захранване;
  • BD – измервателен диагонал;
  •  – елемент, съпротивлението на който трябва да се измери;
  • , и  – резистори, съпротивленията на които са известни;
  •  – елемент, съпротивлението на който може да се регулира (променлив резистор, потенциометър);
  •  – галванометър;
  • (не е показано) – съпротивление на измервателния уред.
  • Уитстонов мост или електроизмервателен мост на Уитстън е електрическа схема, която се използва за измерване по сравнителен метод на съпротивления (или други неелектрически величини, свързани със съпротивленията с известна зависимост). Предложен е през 1833 г. от Самуел Хънтър Кристи (англ. Samuel Hunter Christie), а през 1843 г. е усъвършенстван от Чарлз Уитстън[1]

    Принципът за измерване на съпротивлението е основан на изравняване на потенциалите на средните изводи на двата клона ABC и ADC.

    1. В единия клон е включен двуполюсникът (резисторът), съпротивлението на който трябва да се измери ().

    Другият клон съдържа елемент, съпротивлението на който може да се регулира (; например, потенциометър).

    Между клоновете, в точките B и D се включва индикатор VG. Като индикатор може да се използва:

    • галванометър;
    • волтметър ( се приема за равно на безкрайност: );
    • амперметър ( се приема за равно на нула: ).

    Обикновено за индикатор се използва галванометър.

    1. Съпротивлението във втория клон се изменя, докато показанията на галванометъра не станат равни на нула, т.е. потенциалите на точките D и B не станат равни.

    Когато галванометърът показва нула, се казва, че е настъпило „равновесие на моста“. При това:

    • отношението е равно на отношението :

    откъдето

    Източници[редактиране | редактиране на кода]

    1. Марио Лоци „История физики“ – Москва, изд. Мир, 1970 – с. 261.

    Вижте също[редактиране | редактиране на кода]