Улрике Дрезнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Улрике Дрезнер
Ulrike Draesner
Ulrike Draesner 2005 portrait.jpg
Улрике Дрезнер през 2005 г.
Родена 20 януари 1962 г. (56 г.)
Професия поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, стихотворение, есе
Улрике Дрезнер в Общомедия

Улрике Дрезнер (на немски: Ulrike Draesner) е германска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка и автор на радиопиеси. Родена е в Мюнхен в семейството на архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Улрике Дрезнер следва право, германистика, англицистика и философия в родния си град, в Саламанка и Оксфорд. От 1989 до 1993 г. е научен асистент в Мюнхенския институт по немска филология, където през 1992 г. получава докторска степен с дисертация върху „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах, която публикува през 1993 г. Изоставя академичното поприще, за да може да пише. Работи като учителка по чужди езици и екскурзовод, а от 1994 г. е писателка на свободна практика. Участва в редица интермедийни проекти заедно с художници и музиканти. Съосновател е на интернет форума за поетика и поезия www.neuedichte.de. През 1996 г. Дрезнер се установява да живее в Берлин. През летния семестър на 2004 г. и зимния семестър на 2006 г. е гост професор в Института за немски език и литература в Лайпциг. Изнася лекции и в университетите на Мюнхен, Бирмингам, Майнц, Кил и Бамберг.

От 1999 г. писателката е член на ПЕН-центъра на ФРГ.

Улрике Дрезнер посещава България през 2002 г. като участник в литературния форум „Думите – мост или пропаст? „Забранени“ думи“.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Улрике Дрезнер през 2014 г.

Улрике Дрезнер започва творческия си път като поетеса. През 1995 г. публикува стихосбирката „Примки на паметта“ [2], последвана от сонетния венец „Anis-o-trop“ (1997). Издава романа „Фотокопие“ (1998) и сборника с разкази „Пътешествия под клепачите“ (1999). Широк отзвук намира стихосбирката ѝ „Клетки, наети за през нощта“ (2001). Следват романът „Зестра“ (2002), сборникът с разкази „Hot Dogs“ (2004), стихосбирката „Сферична мълния“ (2005), романът „Игри“ (2005), поетическият цикъл „В средата на зимата“ (2006) и сборникът с есета „Красивите жени четат“ (2007).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Wege durch erzählte Welten. Intertextuelle Verweise als Mittel der Sinnkonstitution in Wolframs 'Parzival', 1993
  • Verführung – Novellen von Goethe bis Musil, Herausgeber, 1994
„Сферична мълния“
(2005)
  • Gedächtnisschleifen, Gedichte, 1995
  • Anis-o-trop, Sonettkranz, 1997
  • Lichtpause, Roman, 1998
  • Reisen unter den Augenlidern, Erzählungen, 1999
  • Für die Nacht geheuerte Zellen, Gedichte, 2001
  • Bläuliche Sphinx, 2002 – с Лотар Зерузет
  • Mitgift, Roman, 2002
  • Hot Dogs, Erzählungen, 2004
  • Kugelblitz, Gedichte, 2005
  • Spiele, Roman, 2005
  • Mittwinter, Gedichtzyklus, 2006
  • Zauber im Zoo. Vier Reden von Herkunft und Literatur, 2007
  • Schöne Frauen Lesen, Essays, 2007
  • berührte orte, Gedichte, 2008
  • Vorliebe, Roman, 2010
  • Richtig liegen. Geschichten in Paaren, 2011
  • Heimliche Helden. Über Heinrich von Kleist, James Joyce, Thomas Mann, Gottfried Benn, Karl Valentin u.v.a., 2013
  • Sieben Sprünge vom Rand der Welt, Roman, 2014
  • subsong, Gedichte, 2014
  • Mein Hiddensee, 2015
  • Nibelungen. Heimsuchung, 2016
  • Happy Aging, Ulrike Draesner erzählt ihre Wechseljahre, 2016

Награди и отличия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]