Улрих I фон Дюрн
| Улрих I фон Дюрн | |
| господар на Дюрн | |
| Герб | |
|---|---|
 | |
| Семейство | |
| Деца | Конрад I фон Дюрн |
Улрих I фон Дюрн (на немски: Ulrich I von Durn; † ок. 1204/сл. 1212) е благородник от род фон Дюрн, господар на Дюрн в Баден-Вюртемберг.
Той е син на Рупрехт I фон Дюрн († сл. 1172) и съпругата му Хедвиг фон Боксберг († сл. 1197), незаконната сестра на Конрад III фон Боксберг († сл. 1182/1212), дъщеря на Конрад II фон Боксберг († сл. 1144).
Баща му Рупрехт I фон Дюрн е тесен съветник на императорите Фридрих I Барбароса и Хайнрих VI, често е свидетел в техните документи.
Улрих I фон Дюрн често е в кръга около крал Филип Швабски.
Син му, нежененият Улрих II фон Дюрн († 1248/1250), който ок. 1225 влиза в немския орден, дарява с майка си Лукардис земя на ордена за построяване на коменде Хайлброн.[1]
Фамилията фон Дюрн изчезва по мъжка линия през 1333 г. с правнук му Албрехт.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Улрих I фон Дюрн се жени за Лукардис фон Хоенлое-Вайкерсхайм († сл. 18 март 1222). Те имат два сина:[2]
- Конрад I фон Дюрн (* 1193; † 17 септември 1253/1258), женен ок. 1216/1217 г. за Мехтилд фон Лауфен (* пр. 1254; † 1276/1277), дъщеря на граф Попо IV фон Лауфен († 1212/1219), внучка на граф Попо III фон Лауфен († 1181)) и Аделхайд фон Фобург. Тя е роднина на император Фридрих I Барбароса († 1190)
- Улрих II фон Дюрн († 1248/1250), ок. 1225 влиза в немския орден
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Helmut Neumaier: Dürn, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
- Helmut Neumaier, Die Herren von Dürn. Möglichkeiten und Grenzen adliger Herrschaftsbildung, in: Ferdinand Kramer/Wilhelm Störmer, Hochmittelalterliche Adelsfamilien in Altbayern, Franken und Schwaben (Studien zur Bayerischen Verfassungs-und Sozialgeschichte 20), München 2006, 643 – 667.
- Stefan Wiltschko: Burg und Gemeinde Dilsberg. Grundzüge aus der Geschichte. Heidelberger Verlags-Anstalt, Heidelberg 1994.
- Uwe Uffelmann: Territorialpolitik und Städtegründung – Die Herren von Dürn und ihre Erben. In: Badische Heimat, 68. Jahrgang, 1988
- Eropaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 154a.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hans-Gert Oomen: Der karolingische Königshof Heilbronn. Ein Beitrag zur Geschichte der Stadt von den Anfängen bis zum Ende des 13. Jahrhunderts (= Veröffentlichungen des Archivs der Stadt Heilbronn. Band 18). Stadtarchiv Heilbronn, Heilbronn 1972, S. 80 – 83.
- ↑ Ulrich I von Durn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Herren. von Dürn, fmg.ac