Ураниина къща
| Ураниина къща Ураниина куќа | |
 Общ изглед на източната фасада | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Стил | възрожденски |
| Изграждане | втора половина на XIX век |
| Статут | паметник на културата |
| Ураниина къща в Общомедия | |
Ураниината къща или Къщата на Урания (на македонска литературна норма: Ураниина куќа, Куќа на Уранија) е възрожденска къща в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е построена във втората половина на XIX век. Разположена е във Вароша, югозападно до Робевата къща, на улица „Цар Самуил“ № 45. Принадлежала е на семейството Филевци, които в турско време изкупували езерния риболов. По-късно собствениците се изселили от Охрид и къщата носи името на последната обитателка – Урания.[1]
В 1951 година в къщата е разположена етнографската експозиция на Народния музей – Охрид,[3] а по-късно е на Македонската академия на науките и изкуствата.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е много голяма и като организация на пространството е типичен представител на охридската архитектура от XIX век. Трите функционални дяла – икономически, жилищен и представителен са поделени по вертикала. Икономическите помещения са в сутерена и са свързани със закупуването на риба. Първият етаж е поделен на два дяла – северната половина е за живеене, а южната с поглед към езерото е представителният дял на сградата. Първоначално вторият етаж остава недовършен, поради очаквано увеличаване на семейството или недостиг на пари.[1]
Външността е хармонична с интересни конструктивни детайли. Източната фасада с дължина 19 m интегрира езерния бряг и атрактивната улица „Цар Самуил“ и заедно с южната фасада на Робевата къща е един от най-забележителните изглед на Охрид.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Уранија – куќа на МАНУ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-08-30. Посетен на 29 август 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј – Охрид, 2016. с. 36 - 37.
- ↑ Историја // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 29 август 2017.
