Урбисаля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Урбисаля
Централната част на Урбисаля
Централната част на Урбисаля
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Марке
Провинция Мачерата
Площ 22,86 km²[1]
Надм. височина 310 m
Население (2009) 2780 души
Пощенски код 62010
Телефонен код 0733
МПС код MC
Официален сайт www.urbisaglia.sinp.net
Урбисаля в Общомедия

Урбиса̀ля също Урбиза̀ля (на италиански: Urbisaglia) e град и община в провинция Мачерата, регион Марке в Централна Италия.

Градът има 2780 жители (1 януари 2009).

През древността се е казвал Урбс Салвия (Urbs Salvia) (Pollentinorum) и е бил главен център на народа полентини (pollentini) в древната местност Пиценум. Намирал се е на изток от днешния град. През 60 пр.н.е. получава два пътя с името на един Салвий (Salvius). Към края на 1 век става римска колония. В началото на 5 век Урбс Салвия e разрушен от Аларих. През 1569 г. е към територията на Църковната държава.

Амфитеатърът, построен през края на 1 век от произлизащият от Урбс Салвия сенатор Луций Флавий Силва Ноний Бас, е запазен. Също така запазени са и много други сгради. През 1999 г. е открит 40 ха археологичен парк и археологически музей.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lidiano Bacchielli u. a.: Studi su Urbisaglia Romana. Tipigraf Ed., Tivoli 1995 (Picus, Supplementi 5).
  • Giuseppina Capodaglio: Statue e ritratti di età romana da "Urbs Salvia". Libreria Cavour, Macerata 1994.
  • Christiane Delplace: La romanisation du Picenum. L’exemple d’urbs Salvia. Rom 1993, ISBN 2-7283-0279-0 (Collection de l’École Française de Rome, 177).
  • Maria Federica Fenati: Lucio Flavio Silva Nonio Basso e la città di Urbisaglia. Ist. di Storia Antica, Macerata 1995 (Università degli Studi di Macerata, Pubblicazioni dell'Istituto di Storia Antica, 1).
  • Roberto Perna: Urbs Salvia. Forma e urbanistica. L' Erma di Bretschneider, Rom 2006, ISBN 88-8265-340-4 (Città antiche in Italia, 7).
  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019.