Урочасване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Урочасване или лоши очи е широко разпространено сред много народи суеверие за вредния ефект от погледа на някои хора, или изобщо погледа при определени обстоятелства.[1][2] Хората и животните се предполага, че се разболяват от лошо око, дърветата съхнат, нещата се провалят без причина. Особено се счита пагубно урочасване по време на раждане и на сватба, затова булката носи воал, а родилката скриват при раждане или замятат на младоженците рибарска мрежа.

В диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (четвърто преработено издание, DSM-IV-TR), лошото око се причислява към културално обусловените синдроми, често срещани в средиземноморската и в други култури по света.[3] Описание на характерни симптоми на пострадал: плач без видима причина, прекъснат сън, диария, повръщане и треска при деца (а понякога и при възрастни).[3]

Подобно на други суеверия, вярата в злото е едно от най-често срещаните прояви на магическото мислене. Имената на злото око са много сходни в различните нации (malocchio, entsehen и др.), въпреки че това не винаги е така, например в англоговорящите народи – jinx.

Очевидно най-близкият източник на суеверие е в примитивната демонология, виждайки присъствието на демонична сила във всеки човек, както и в някои неясни реални явления (внушение, хипнотизъм). В германските саги, човек с дебели сраснали вежди убива с очи врага си: демонът излита от веждите му под формата на пеперуда и причинява смърт.

В японската митология подобна концепция се нарича икире.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Безрукова, В. С. Порча // Основи на духовната култура (Енциклопедичен речник на учителя), 2000.
  2. Рос, С., „Хипотеза: Електрофизикологичната основа на злото око“. // Антропология на съзнанието. – № 1. – 2010 г.
  3. а б Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fourth Edition, Text Revision (DSM-IV-TR). Washington, DC, American Psychiatric Publishing, 2000. ISBN 978-0-89042-025-6. с. 901.
  4. Икирё. // Посетен на 2018-09-19.