Успение Богородично (Скребатно)
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скребатно, Северна Македония |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охридско |
| Изграждане | XVI век/1922 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е православна манастирска църква в охридското село Скребатно, Северна Македония. Църквата е част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Църквата е католикон на Скребатинския манастир.[1][2]
Манастирът е разположен на няколко километра югозападно над Скребатно. Църквата е значително обновена в 1922 година от кършен камък. Живописта е от 1929 година, дело на Кръстьо Николов и сина му Рафаил Кръстев от Лазарополе.[2] От оригиналната църква от XVI век са запазени остатъци от стенописи в олтарната апсида.[3]
През 60-те години с обезлюдяването на селото и църквата е запусната. В 2003 и в 2006 година, църквата повторно е значително обновена. Поставен е купол на осемстранна основа и височината на свода става 8 m, а висиочината на купола 12 m. Дограждането е по проект на охридския архитект Тодор Паскали. В двора на църквата е издигната камбанария висока десетина метра по проект на архитект Драги Танески. Новата живопис е изписана в 2007 и в 2008 година от зографите Владимир Коцарев и Стефан Кайтез - сцени от Христовия цикъл и новозаветни светци. Иконостасът е триредов и завършва с кръст. На първия ред от лявата страна на царските двери са „Иисус Христос“ и „Свети Йоан Кръстител“, а от дясната страна „Света Богородица“, „Успение Богородично“ и „Свети Георги“. На втория ред са поставени 13 икони на светци и големите празници: „Свети Никола“, „Свети Стилиан“, „Възкресение Христово“, „Свети Спиридон“, „Света Петка“, „Рождество Христово“, „Свети Атанасий“, „Свети Климент“, „Кръщение Христово“, „Света Неделя“, „Свети Илия“, „Свети Талалей“ и „Свети Наум“. На третия ред има 15 икони - 12 апостолски, в средата „Света Троица“ и в краищата „Свети Трифон“ и „Свети Димитър“.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија // Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. с. 44.
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Скребатно // Зелена Берза. Посетен на 12 април 2020 г.
- ↑ Скребатно // Рурален развој Охрид. 2018-10-26. Архивиран от оригинала на 2019-12-09. Посетен на 2019-12-09.
