Ута от Баленщет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ута Баленщет
Naumburg-Uta.JPG
Лични данни
Родена
1000 г.
Починала
23 октомври 1046 г. (46 г.)
Семейство
Династия Аскани
Баща Адалберт I фон Баленщет
Майка Хида
Брак Екехард II
Герб Blason Maison d'Ascanie.svg
Ута Баленщет в Общомедия

Ута Баленщет (на немски: Uta von Ballenstedt, * ок. 1000 в Баленщет, † 23 октомври пр. 1046) от род Аскани в Саксония-Анхалт е омъжена за маркграф Екехард II от Майсен.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на граф Адалберт I фон Баленщет (* 970) и неговата съпруга Хида, дъщеря, наследничка на маркграф Ходо I (965–993) от Лужица и на Фредеруно († 1015). Ута е сестра на Езико от Баленщет († 1060), граф на Баленщет, родоначалник на род Аскани, женен за Матилда Швабска († 1032).[2]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Ута и Екехард в Наумбургска катедрала

Ута се омъжва през 1026 г. за Екехард II (985-1046), маркграф на Майсен и маркграф на Лужица. Бракът остава бездетен. С този брак свършва родът на Екехардините.[3][4]

Ута в архитектурата[редактиране | редактиране на кода]

Наумбургската катедрала „Свети апостоли Петър и Павел“ е базилика, намираща се в историческия център на град Наумбург в Саксония-Анхалт, Германия. Екехард и Ута са между 12-те дарители за построяването и. В западната част на катедралата на височина примерно около три метра се извисяват фигурите на маркграф Екехард II и неговата прекрасна съпруга Ута — това е единственото и, достигнало до нас скулптурно изображение. Нейното лице излъчва чистота и сила. На гърдите на маркграфинята има брошка във вид на шестоъгълна снежинка с три сфери на всеки лъч. Скулптурното изображение на Ута се счита за един от най-ярките женски образи в изкуството на Средните векове.[5]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на нейния съпруг Екехард II през 1046 г. зестрата на Ута отива към църквата в Хернрод, където нейната сестра Хазеха е избрана най-късно от 1044 г. за абатеса и на императрица Агнес (1025-1077).

Умберто Еко за Ута[редактиране | редактиране на кода]

Умберто Еко, когато го запитали за неговото пристрастие към женската красота и какъв би бил неговия избор сред всички произведения на изкуството: „Ако на мен ми се предостави възможност да се срещна с някой женски персонаж от историята на изкуството, аз бих избрал маркграфиня Ута от Наумбург - статуята, на която украсява сградата на този град“.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hermann Wäschke, Geschichte Anhalts von den Anfängen bis zum Ausgang des Mittelalters. Otto Schulze Verlag, Cöthen 1912, S. 67–69
  2. Helmut Assing, Die frühen Askanier und ihre Frauen. Kulturstiftung Bernburg 2002, S. 6
  3. Michael Imhof und Holger Kunde, Uta von Naumburg, Michael Imhof Verlag, Petersberg, 2011
  4. Casparis Sagittarii, Historia bipartita Eccardi II. Marchionis Misniae, Jena 1683
  5. Andreas Thiele, Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte Band I. Teilband 1, R. G. Fischer Verlag, Frankfurt/Main 1993, Tafel 217
  6. Stefano Poggi, La vera storia della Regina di Biancaneve, dalla Selva Turingia a Hollywood, Raffaello Cortina Editore, Azzate (VA) 2007.