Уудбридж Стронг Ван Дайк
| У. С. Ван Дайк W. S. Van Dyke | |
| американски режисьор и писател | |
 У.С. Ван Дайк (1933) | |
| Роден | Уудбридж Стронг Ван Дайк II
|
|---|---|
| Починал | 5 февруари 1943 г.
|
| Погребан | Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Режисура | |
| Активност | 1915 – 1942 |
| Семейство | |
| Съпруга | Зина Ашфорд (1909 – 1935; развод) Рут Маникс (1935 – 1943; смъртта му) |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
| У. С. Ван Дайк в Общомедия | |
Уудбридж Стронг Ван Дайк II (на английски: Woodbridge Strong Van Dyke II) е американски режисьор и писател.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Уудбридж Стронг Ван Дайк II е роден на 21 март 1889 година в Сан Диего, Калифорния. Баща му е съдия от висш съд, който почива в деня, в който се ражда синът му. [2] Майка му е Лора Уинстън е актриса. Като дете-актьор Ван Дайк се появява с майка си на водевилната писта с пътуващи акционерни компании. Те пътуват по западното крайбрежие и в Близкия запад. Когато той е на пет години, те се появяват в старата Гранд Опера в Сан Франциско [3] в „Сляпото момиче“. По-късно той ще си спомни необичайното си образование: „Мисля, че съм бил на училище във всеки щат на Съюза. Всеки път, когато компанията спираше достатъчно дълго в който и да е град, аз се връщах зад училище. През останалото време майка ми ме учеше.“
На четиринадесет години Ван Дайк се премества в Сиатъл, за да живее с баба си. Там посещава бизнес училище, работи на няколко работни места на непълно работно време, включително портиер, сервитьор, продавач и железопътен служител. На 16 юни 1909 г. той се жени в Пиърс, Вашингтон, за Зина Берта Ашфорд (3 ноември 1887 г. - 2 октомври 1951 г.), актрисата „Зелда Ашфорд“. Двамата се присъединяват към различни обикалящи театрални компании, като най-накрая пристигат в Холивуд през 1915 г. [4][5]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Ван Дайк започва да работи през 1915 г., като асистент-режисьор в редица филми на режисьорите Д.У.Грифит и Джеймс Йънг. [6] През 1917 г. Ван Дайк режисира първия си филм „Страната на дългите сенки“ за Есани студиос. По време на нямата ерата накиното той научава занаята си и е един от най-надеждните режисьори на Метро-Голдуин-Майер. Той стана известен като „One-Take Woody“ или „One-Take Van Dyke“ заради бързината, с която изпълняваше задачите си. Метро-Голдуин-Майер го смята за един от най-универсалните режисьори, еднакво умело режисиращ костюмирани драми, уестърни, комедии, криминални мелодрами и мюзикъли.
Много от неговите филми са хитове и от най-добрите в боксофиса през всяка година. Той получава номинации за „Оскар“ за най-добър режисьор за „Кльощавия“ (1934) и „Сан Франциско“ (1936). Също така режисира наградената с Оскар класика „Ескимо“ (известен още като „Мала Великолепната“), в който също има и актьорска роля.
Ван Дайк кани своя ранен ментор Д.У.Грифит, който е изпаднал в трудни времена. Известно е също, че Ван Дайк наема стари, безработни актьори като статисти. Поради своята лоялност той е много обичан и уважаван в индустрията.
Той направи звезди от Нелсън Еди, Джеймс Стюарт, Мирна Лой, Джони Вайсмюлер, Морийн О'Съливан, Елинор Пауъл, Илона Маси и Маргарет О'Брайън. Често е бил викан да работи няколко дни (или повече), некредитиран, върху филм, който е в затруднение или е надхвърлил производствения график.
Ван Дайк е назначен за капитан в резерва на Корпуса на морската пехота на Съединените щати през 1934 г. На 13 септември 1935 г. той е повишен в чин майор от резерва. [7] Преди Втората световна война патриотично настроен Ван Дайк създава служба за набиране на резерви на морската пехота в собствения си офис в МГМ. Рангът му на майор често се появява в по-късните му филмови заслуги, под негово влияние и насърчаване, и други звезди на МГМ се присъединяват към военните през първите дни на войната, включително Кларк Гейбъл, Джеймс Стюарт и Робърт Тейлър. [8][9]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Ван Дайк има болно сърце и заболява от рак, като ревностен християнски учен отказва повечето медицински лечения и грижи през последните си години. След пускане на „Пътуване за Маргарет“ по кината през януари 1943 г., той се сбогува със съпругата си Рут Елизабет Маникс, трите си деца и шефа на студиото Луис Б. Майер и след това се самоуби на 5 февруари в Брентуд, Лос Анджелис. Джанет Макдоналд и Нелсън Еди, в съответствие с желанията на Ван Дайк, пеят на погребението му. Кремираните му останки са погребани в гробището Мемориален парк Форест Лоун в Глендейл, заедно с тези на майка му Лора Уинстън Ван Дайк, в Големия мавзолей, Колумбариума на светилищата, ниша 10212. [10]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1932 | Тарзан, човекът маймуна | Tarzan the Ape Man |
| 1934 | Кльощавият | The Thin Man |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ W. S. Van Dyke), IMDb.com.
- ↑ [https://archive.org/details/motionpicturemag13moti/page/n123/mode/2up "Marie Doro as Oliver Twist"(Motion Picture Magazine February 1917)
- ↑ War Memorial Opera House // verplanck consulting. Архивиран от оригинала на 2016-04-13. ...the Wade (later Grand) Opera House. Located on the north side of Mission Street, just west of Third Street, the Grand Opera House perished in 1906, along with most of the city's other opera houses, including the Tivoli Opera House and the Orpheum Theater.
- ↑ Washington State Archives.
- ↑ California Death Index.
- ↑ [https://archive.org/details/motionpicturemag13moti/page/n123/mode/2up "Marie Doro as Oliver Twist"(Motion Picture Magazine February 1917)
- ↑ USMC Muster Rolls, 1893–1958.
- ↑ http://www.IMDB Архив на оригинала от 2013-08-10 в Wayback Machine. Data Base W. S. Van Dyke.
- ↑ Van Dyke and the Mythical City of Hollywood (1948) Robert C. Cannom.
- ↑ Forest Lawn Memorial Park, Glendale, CA as Vandyke.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
