Ушата медуза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ушата медуза
Aurelia aurita 2.jpg
Ohrenqualle.JPG
Класификация
царство: Животни
тип: Мешести
клас: Същински медузи
разред: Semaeostomeae
семейство: Ulmaridae
род: Aurelia
вид: Aurelia aurita
Научно наименование
Уикивидове Aurelia aurita
Linnaeus, 1758 г.
Ушата медуза в Общомедия

Ушатата медуза (Aurelia aurita) е широко разпространена медуза от семейство Ulmaridae.

Обитава главно крайбрежните топли води на Атлантическия (в това число Северно, Балтийско и Черно море), Индийския и Тихия океан.[1] Обикновено се носи близо до повърхността, но при лоши метеорологични условия може да слезе по-дълбоко.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Диаметърът на медузата варира от 5 до 40 cm. Тялото е с кръгла форма, прозрачно и може да се разпознае лесно по четирите полови жлези със синкаво-розов цвят и формата на подкова. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни. Движението на медузата е ограничено, поради което тя като цяло се носи по течението.[1] Следователно, тя предпочита води с постоянни течения. Най-добре се развива при температура на водата 9 – 19 °C, но може да живее в граници от 6 до 31 °C. Има висок толерантност към ниската соленост.[2]

Храни се с ракообразни, протозои, ротифери и ларви на риби. Когато цъфти, може да окаже значително въздействие върху планктона. Това обикновено се случва през топлите месеци.[1]

Ушатата медуза представлява храна за много морски животни, сред които риба луна, кожеста костенурка, Phacellophora camtschatica, Aequorea victoria и други.[3][4][5]

Медузата е полупрозрачна и лесно може да бъде различена по четирите си подковообразни гонади, които се виждат през камбанката ѝ. Опарването ѝ води да зачервяване на кожата при хората и не е опасно, освен ако опареният не е алергичен към токсините.[6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Black Sea Watch. Списък видове. // 3 април 2018.
  2. Rodriguez, R. J. February 1996. Aurelia aurita (Saucer Jelly, Moon Jelly, Common Sea Jelly Jellyfish) Narrative
  3. Strand, S. W. и др. Predatory behavior of Phacellophora camtschatica and size-selective predation upon Aurelia aurita (Scyphozoa: Cnidaria) in Saanich Inlet, British Columbia. // Marine Biology 99 (3). 1988. DOI:10.1007/BF02112134. с. 409 – 414.
  4. Towanda, T., Thuesen, E. V.. Ectosymbiotic behavior of Cancer gracilis and its trophic relationships with its host Phacellophora camtschatica and the parasitoid Hyperia medusarum. Т. 315. 2006. DOI:10.3354/meps315221. с. 221 – 236.
  5. Arai, M. N.. A Functional Biology of Scyphozoa. London, Chapman and Hall, 1997. ISBN 978-0-412-45110-2. с. 68 – 206.
  6. Митьо Маринов, Стела Атанасова. Най-опасните животни в Черно и Бяло море. // 24chasa, 15 юли 2017. Посетен на 25 август 2019.