Риба луна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Mola mola
Sunfish.jpg
Риба луна
Природозащитен статут
Класификация
[1][2]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Tetraodontiformes
семейство: Molidae Риби луни
род: Mola
вид: Mola mola Риба луна
Научно наименование
Уикивидове Mola mola
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Mola mola es.svg
Риба луна в Общомедия

Рибата луна (Mola mola) е най-тежката костна риба в света. Латинското ѝ име mola (в превод: воденичен камък) е получила заради формата си на голям камък, а на български заради приликата ѝ в профил с Луната. Видът обитава топлите тропически и умерени части на океаните. Тялото е странично сплескано, с дължина до над 4 m и тегло над 2 тона. Гръбните и вентралните перки са удължени. Рибата луна е хищна риба и се храни основно с малки риби, мекотели, ракообразни и медузи. Не е обект на промишлен риболов. Месото и субпродуктите на рибата луна са под забрана в ЕС (поради наличието на отровни токсини)[3], но са считани за деликатеси в някои страни като Япония, Корея и Тайван. Някои части от рибата се използват в китайската медицина.[4] В тялото им се съдържа същият токсин като в рибите таралеж и рибите балон (известната риба Фугу).[5]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Рибата обитава топлите океански води с дълбочина от 30 до 480 m (обикновено 30 – 70 m) с температури 12 °C – 25 °C.

Рибата луна е забелязвана в следните райони:

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Новоизлюпена риба луна
Риба луна в плен, Аквариум в залива Монтерей

Рибата луна няма гръбни и анални бодли. Тяло ѝ е покрито с изключително дебела, еластична кожа. Опашната перка е заменена от структура, наречена „клавус“. Гръбните и аналните перки са удължени с къса основа; при плуване тези перки се размахват синхронно от двете страни като задвижват рибата с изненадващо добра скорост. Пекторалните перки са малки и закръглени, насочени нагоре. Устата е много малка, като зъбите са сраснали по подобие на папагалския клюн. Газовият мехур, чрез който рибите регулират плаваемостта си, отсъства при възрастните екземпляри.[6] Рибата луна често се носи по повърхността на водата, плавайки на едната си страна, но като плуват са изправени. Обикновено плуват близо до повърхността и гръбната перка се издава над водата, създавайки впечатление за акула, но те са спокойни и не са опасни за хората. Вероятно поради спокойния си живот, рибите луна страдат от много паразити (над 40 различни вида).[7] Продължителността на живота им не е известна. Женските са по-големи от мъжките[8] и произвеждат многобройни малки яйца (300 милиона яйца, намерени в женска риба луна дълга 1,5 m)[9]. Новоизлюпените рибки са с необичайна форма и големина около 2,5 mm и тегло част от грама. На свобода рибата луна може да нарасне до 60 млн. пъти от първоначалното си тегло (това е приблизително от еднограмова попова лъжичка да израсте 60-тонна жаба).[7] Рибата луна е регистрирана като най-тежката костна риба и като тази с най-много яйца в Книгата с рекордите на Гинес.[10]

Поради ограничената си маневреност и големите си размери рибата луна не се адаптира добре в плен, макар че присъства в много аквариуми и океанариуми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Liu, J.. Mola mola. // The IUCN Red List of Threatened Species 2015. IUCN, 2015. DOI:10.2305/IUCN.UK.2015-4.RLTS.T190422A1951231.en. с. e.T190422A97667070. Посетен на 2017-12-09.
  2. Kyodo. IUCN Red List of threatened species includes ocean sunfish. // The Japan Times, 19 November 2015. Посетен на 2015-11-29.
  3. eur-lex.europa.eu
  4. Tang, W.-C., 1987. Chinese medicinal materials from the sea. Abstr. Chin. Med. 1(4):571-600.
  5. Parsons, C., 1986. Dangerous marine animals of the Pacific coast. Helm Publishing, San Luis Obispo, California. 96 p.
  6. а б Mola mola (Linnaeus, 1758)
  7. а б Ocean Sunfish
  8. The biology and ecology of the ocean sunfish Mola mola: a review of current knowledge and future research perspectives
  9. Tortonese, E., 1986. Molidae. p. 1348-1350. In P.J.P. Whitehead, M.-L. Bauchot, J.-C. Hureau, J. Nielsen and E. Tortonese (eds.) Fishes of the North-eastern Atlantic and the Mediterranean. UNESCO, Paris. Vol. 3.
  10. Foot, T., 2000. Guinness Book of World Records 2001. Guinness World Records Ltd, 284 p.