Риба луна
| Риба луна | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Риба луна в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Рибата луна (Mola mola) е вид лъчеперка от семейство Риби луна (Molidae).[2][3] Тя е най-тежката костна риба в света.
Латинското ѝ име mola (в превод: воденичен камък) е получила заради формата си на голям камък, а на български заради приликата ѝ в профил с Луната. Видът обитава топлите тропически и умерени части на океаните. Тялото е странично сплескано, с дължина до над 4 m и тегло над 2 тона. Гръбните и вентралните перки са удължени. Рибата луна е хищна риба и се храни основно с малки риби, мекотели, ракообразни и медузи. Не е обект на промишлен риболов. Месото и субпродуктите на рибата луна са под забрана в ЕС (поради наличието на отровни токсини)[4], но са считани за деликатеси в някои страни като Япония, Корея и Тайван. Някои части от рибата се използват в китайската медицина.[5] В тялото им се съдържа същият токсин като в рибите таралеж и рибите балон (известната риба Фугу).[6]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Рибата луна обитава топлите океански води на дълбочина от 30 до 480 m (обикновено 30 – 70 m) с температури 12 – 25 °C. Забелязана е в Източен Тихи океан (Британска Колумбия, Канада, Перу и Чили), Западен Тихи океан (Япония и Австралия), Източен Атлантически океан (от Скандинавия до Южна Африка, а понякога и в западно Балтийско и Средиземно море) и Западен Атлантически океан (Нюфаундленд, Канада, Аржентина).[7]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
Рибата луна няма гръбни и анални бодли. Тяло ѝ е покрито с изключително дебела, еластична кожа. Опашната перка е заменена от структура, наречена „клавус“. Гръбните и аналните перки са удължени с къса основа; при плуване тези перки се размахват синхронно от двете страни като задвижват рибата с изненадващо добра скорост. Пекторалните перки са малки и закръглени, насочени нагоре. Устата е много малка, като зъбите са сраснали по подобие на папагалския клюн. Газовият мехур, чрез който рибите регулират плаваемостта си, отсъства при възрастните екземпляри.[7] Рибата луна често се носи по повърхността на водата, плавайки на едната си страна, но като плуват са изправени. Обикновено плуват близо до повърхността и гръбната перка се издава над водата, създавайки впечатление за акула, но те са спокойни и не са опасни за хората. Вероятно поради спокойния си живот, рибите луна страдат от много паразити (над 40 различни вида).[8] Продължителността на живота им не е известна. Женските са по-големи от мъжките[9] и произвеждат многобройни малки яйца (300 милиона яйца, намерени в женска риба луна дълга 1,5 m)[10]. Новоизлюпените рибки са с необичайна форма и големина около 2,5 mm и тегло част от грама. На свобода рибата луна може да нарасне до 60 млн. пъти от първоначалното си тегло (това е приблизително от еднограмова попова лъжичка да израсте 60-тонна жаба).[8] Рибата луна е регистрирана като най-тежката костна риба и като тази с най-много яйца в Книгата с рекордите на Гинес.[11]
Поради ограничената си маневреност и големите си размери рибата луна не се адаптира добре в плен, макар че присъства в много аквариуми и океанариуми.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mola mola (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Liu, J. Mola mola // The IUCN Red List of Threatened Species 2015. IUCN, 2015. DOI:10.2305/IUCN.UK.2015-4.RLTS.T190422A1951231.en. с. e.T190422A97667070. Архивиран от оригинала на 2019-05-13. Посетен на 2017-12-09.
- ↑ Kyodo. IUCN Red List of threatened species includes ocean sunfish // The Japan Times, 19 November 2015. Архивиран от оригинала на 2024-05-20. Посетен на 2015-11-29.
- ↑ eur-lex.europa.eu
- ↑ Tang, W.-C., 1987. Chinese medicinal materials from the sea. Abstr. Chin. Med. 1(4):571 – 600.
- ↑ Parsons, C., 1986. Dangerous marine animals of the Pacific coast. Helm Publishing, San Luis Obispo, California. 96 p.
- ↑ а б Mola mola (Linnaeus, 1758)
- ↑ а б Ocean Sunfish
- ↑ The biology and ecology of the ocean sunfish Mola mola: a review of current knowledge and future research perspectives
- ↑ Tortonese, E., 1986. Molidae. p. 1348 – 1350. In P.J.P. Whitehead, M.-L. Bauchot, J.-C. Hureau, J. Nielsen and E. Tortonese (eds.) Fishes of the North-eastern Atlantic and the Mediterranean. UNESCO, Paris. Vol. 3.
- ↑ Foot, T., 2000. Guinness Book of World Records 2001. Guinness World Records Ltd, 284 p.
|
