У-11

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
122 мм танкова гаубица У-11
История на службата
На въоръжение в Т-34, КВ-9, ИС-2 и СУ-122М
Характеристики на оръдието
Калибър, mm 121,92
Дължина на ствола, mm/калибра 22,7
Принцип на зареждане разделно, гилзово
Скорострелност, изстрела/минута 2 – 3

История[редактиране | редактиране на кода]

Ощев в края на 1940 г. съветското ръководство приема решение за модернизация на танковете от модела КВ. Предвидено е превъоръжаване на една част от тях със 122 мм гаубица, без да се променят характеристиките на куполата.

Работата по създаването на 122 мм танкова гаубица, която да може да бъде монтирана в куполата на танка КВ-1 (танк), започват в конструкторското бюро на завода „Уралмаш“ през юли 1942 г. Новата гаубица е създадена на базата на 122 мм гаубица М-30. През есента на същата година образецът е одобрен и под името У-11 започват изпитанията му.

През следващата 1942 г. завод № 9, който се отделят от „Уралмаш“, произвежда 10 серийни гаубици У-11. Две от тях са монтирани на опитните образци тежък танк КВ-9 и „Обект 234“.

През март 1943 г. от завода „Уралмаш“ предлагат коренна модернизация на СУ-122, като в основата си тя се състои в превъоръжаването ѝ с гаубицата У-11. Модернизираният вариант на машината получава името СУ-122М. Новата гаубица е снабдена с нова система за насочване (в сравнение с гаубицата М-30) и е монтирана в подобрен вариант на бойното отделение.

През същата година заводът „Уралмаш“ монтира У-11 в променена купола на танка Т-34. По-нанатъшната работа по проекта за създаване на щурмови танк на базата на Т-34 е спряна, защото на въоръжение вече е приета СУ-122.

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Тактико-технически данни на снарядите за гаубица У-11
Снаряд Тегло, кг. Тегло на ВВ, г. Тип взривател
Осколъчни, фугасни
ОФ-462 21,7 3,67 РГМ, Д-1
О-462А 21,7 н.д. РГМ, Д-1
Кумулативни
БП-460А н.д. н.д. н.д.
Димни
Д-460 н.д. н.д. н.д.
Д-460А н.д. н.д. н.д.