Фар на Иглен нос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фарът на Иглен нос, Южна Африка
Cape Agulhas Lighthouse
AgulhasLighthouse.jpg
Местоположение в L'Agulhas
Вид Морски фар
Местоположение Флаг на Южна Африка Република Южна Африка
Изграждане декември 1848
Височина 27 метра
Състояние действащо съоръжение
Фарът на Иглен нос, Южна Африка в Общомедия

Фарът на Иглен нос е разположен на най-южната точка на африканския континент.

Той е 3-тият морски фар, построен в Южна Африка и 2-рото най-отдавна построено и все още функциониращо такова съоръжение след фара на Грийн Пойнт в чертите на град Кейптаун.[1] Намира се в южния край на село Л'Агълас в Национален парк Агълас. Управлението на фара е в правомощията на Националната служба по пристанищата Транснет.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметни плочи на входа на фара

Построяването на фар на Иглен нос е предложено през март 1827 година от полковник Чарлз Колиър Мичъл, губернатор на Кейп. На публична среща в Кейптаун, проведена на 11 юли 1840 година, се решава да се наберат средства за строежа на фара и Михиел ван Бреда, основател на Бредасдорп, предлага да дари земята, на която фарът да бъде издигнат. Освен местните набрани дарения, средства пристигат от Бомбай, Калкута, Мадрас, Манила, о-в Света Елена и Лондон, и до юни 1843 година сумата достига £1479.[2]

През 1847 година правителството на кейпската колония се съгласява да финансира строежа на цена £15 871; строителните работи започват през април същата година и е завършен през декември 1848. За първи път е запален на 1 март 1849. Оригинално, светлината се поддържа с овча мазнина, но през 1905 година е инсталиран петролен фенер, а през 1936 година е заменен с четирикиловатова електрическа лампа на дизелов генератор. През март 1910 година лещата е обновена.[2]

През 1968 година фарът е изведен от употреба и заменен с алуминиева кула, тъй като е установено, че стените на фара са пострадали от ветрена ерозия. През 1973 година сградата е обявена за паметник с национално значение и за обект на културното наследство на Западен Кейп.[3] Бредасторпският музей на корабокрушенията и местната управа извършват реставрацията и реконструкцията на фара и той е отново отворен през 1988 година.[2][4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Фарът се състои от централна кръгла кула с височина 27 метра, боядисана с бели и червени хоризонтални ивици. Кулата е свързана с къщата на фаровия пазач, която днес помещава музей на фаровете. В двата края на пристройката има две други по-ниски кулички. Проектът на сградата е вдъхновен от Александрийския фар.[4] Фокусната равнина на фара е 31 метра над морското равнище при прилив, обсегът на фенера със сила 7.5 мегакандели е 30 морски мили (56 км). Въртящият се оптичен елемент излъчва по един светлинен сигнал на всеки 5 секунди.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cape Agulhas Lighthouse Celebrates 150th Anniversary. // Lighthouse Digest, May 1999. Посетен на 18 юни 2011.
  2. а б в Lighthouse History. // L'Agulhas.co.za. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2007. Архив на оригинала от 2007-10-19 в Wayback Machine.
  3. Cape LAgulhas Lighthouse Bredasdorp District. // Gazetted Heritage Sites database. South African Heritage Resources Agency. Посетен на 28 юни 2011.
  4. а б Cape Agulhas. // Transnet National Ports Authority. Архивиран от оригинала на 25 септември 2011. Посетен на 18 юни 2011. Архив на оригинала от 2011-09-25 в Wayback Machine.
  5. Cape Agulhas. // Lighthouses of South Africa. Посетен на 18 юни 2011.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cape Agulhas Lighthouse“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.