Фатих паша джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фатих паша джамия
Стара снимка на джамията от 1970 г.
Стара снимка на джамията от 1970 г.
Map of Arta.png
39.1658° с. ш. 20.9728° и. д.
Местоположение край Арта
Вид Джамия
Местоположение Flag of Greece.svg Гребеница, Гърция
Стил Османски
Изграждане 1455
Съвременен статут Недействаща джамия,
Паметник на културата
Фатих паша джамия в Общомедия

Фатих паша джамия е една от двете запазени в района на Арта. Джамията е подигната по времето на султан Мехмед II и се намира в село Гребеница (водещо се за арванитско), досами Арта – на запад, и през река Арахтос.

Построена през втората половина на 15 век (1455 г.) от Фатих паша, първия османски завоевател на Арта. За строителни материали послужили онези от руините на старата византийска църква на Пресвета Богородица в древния Никополис и разни други древни сгради в Амбракия. [1][2][3][4]

Архитектурни елементи на портика са взаимствани от византийската църква на Панагия Пантанаса от 13 век и времето на Михаил II Комнин. [5] Според археологически находки, джамията вероятно е издигната върху руините на византийска църква, посветена на Йоан Кръстител. [6][7]

В района на джамията е изграден и имарет (приют за бедни), където останалите без подслон и храна сиромаси могат да получат най-необходимото. [8][9] Имало е и медресе, кервансарай и парна баня. Районът около джамията бил използван като гробище за дълго време, което се установява от археологическите разкопки. [10]

Джамията е театър на битки през 1821 г. по време на т.нар. гръцка война за независимост. На 14 ноември 1821 г. в нея се укрепва Марко Бочар с 300 въоръжени сулиоти. Има и гърци водени от Георгиос Караискакис.

По време на първата гръцко-турска война, районът около джамията отново става бойно поле между гръцките сили под командването на полковник Трасивулос Манос и османските сили под командването на Ахмед Хивзи паша, участвал в битката при Горни Дъбник. [11] [12]

През 1938 г. с кралски указ джамията е обявена за защитен исторически обект. [13] Сред архитектурните ѝ елементи се вижда и характерния среднобългарски корниз тип „вълчи зъб“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Ο ιερός ναός της Παρηγοριτίσσης από την εποχήν της κατακτήσεως του Φαήκ πασσά, ύστις έβγαλε την μαρμάρινην αυτού στρώσιν και πλειστάς στήλας έκ λευκού μαρμάρου και περιεκόσμησε τον οθωμανικόν αυτού τεκέν είς Μαράτι, έμεινε διά προσταγής αυτού ασφαλισμένος και εντός αυτού εσταυλίζοντο διάφορα ζώα“, Parigoritissa da̕rta, Anastasios K. Orlandos, p.8, 1963.
  2. „The Turk who built the mosque adorned it with several columns from the church of Parigoritissa“, Travels in northern Greece, Leake, William Martin, p.218, 1835.
  3. „Πολλά μάρμαρα και γλυπτά πήρε ο Φαϊκ πασάς, για να στολίσει το τζαμί του στο Ιμαρέτ“, Η Παρηγορήτισσα, Ι.Μ Άρτης.
  4. Μνημεία – Αξιοθέατα, Δήμος Αρταίων.
  5. Πρακτικά της εν Aθήναις Aρχαιολογικής Eταιρείας, Tόμος 149, σελ.121, 1994.
  6. Εικόνες της Άρτας:Η εκκλησιαστική ζωγραφική στην περιοχή της Άρτας κατά τους βυζαντινούς και μεταβυζαντινούς χρόνους, Βαρβάρα Ν. Παπαδοπούλου, Αγλαΐα Λ. Τσιάρα, Ιερά Μητρόπολις Άρτης, 2008, σελ.61, ISBN 978-960-98053-0-8
  7. „Το πρός δύσιν της Άρτης περί τάς όχθας του ποταμού Οθωμανικόν επ'ονόματι αυτού σωζόμενον είσέτι Τέμενος, έν ω προτέρον έκειτο Μονή σεμνυνομένη έπ' ονόματι του Προδρόμου“, Δοκίμιον Ιστορικόν περί Άρτης και Πρεβέζης(εκδ.1884), σελ. 147.
  8. „Ο Φαΐκ Πασάς, ο ανεγέρτης του κατά το Μαράτι ή Ιμαρέτι Άρτης Μετζιτιού, ότις παραιτηθείς της αξίας του, εγκατέστη είς Άρταν και απεβίωσε μονάζων εν το ρηθέντι Μετζιτιώ, σφιερώσας και προσκτήσας αυτώ τα εισέτι αξιόλογα κτήματα του, άτινα διέθεσεν ίνα συντηρήται εκείσε ανοικτόν πάσι τοις ξένοις και διαβάταις κατάλυμα και τροφείον“, Χρονογραφία της Ηπείρου, Παναγιώτης Αραβαντινός, τόμος Α, σελ.189, 1856
  9. Δοκίμιον Ιστορικόν περί Άρτης και Πρεβέζης(εκδ.1884), σελ. 177.
  10. Αρχαιολογικόν δελτίον, τόμος 43, Β1 Χρονικά, 1988.
  11. La brigata Bairaktaris, avanzo, ieri, nell'Epiro sulla via di Filippiade ed occupò le cima d'Ïmaret marciando contro Vlacherna, Gazzetta Ufficiale del Regno d'Italia N. 113 del 14 Maggio 1897, p. 2245.
  12. „One battery was directed upon tbe bridge of Arta, two upon Imaret and one upon Gremenitza. Opposite, on the Turkish side lay Imaret, Gremenitza and Vlacherna upon the hill-slopes.“, The Greco-Turkish War of 1897: from official sources, Viktor von Strantz, 1 Jan 1898, p.224
  13. Περί κηρύξεως διατηρητέων Ιστορικών Μνημείων., ΒΔ 13-1-1938 – ΦΕΚ 18/Α/20-1-1938.