Зарово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Никополис)
Jump to navigation Jump to search
Зарово
Νικόπολη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Богданска планина
Надм. височина 652 m
Население (2001) 315 души
Зарово в Общомедия

За̀рово (на гръцки: Νικόπολη, Никополи, катаревуса: Νικόπολις, Никополис, до 1927 година Ζάροβα, Зарова[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас), в област Централна Македония с 315 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун над прохода между Богданската планина и Круша.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия.[2] От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сарово е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.[5]

В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1 500 души българи-християни.[7]

В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.[8]

В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии.[9] Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарова е предимно „славяноезично“ селище.[10]

Последният заровски кмет Димитър Кайнаков и семейството му, 1915 година

При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква, настъпваща от Солун турска войска.[12]

Думбалаков пише:

След Негован, селата Зарово и Висока ни устройват бляскаво посрещане... Селяните от Висока знаят как да посрещат гости като нас. Всичко се е превърнало на почит и услуга. Използваме безкрайно радушния прием...[13]

Кмет на селото става Коновчиев, а български свещеник е Ангел Д. Канелов. На 2 април гръцките власти заплашват заровци да се изселят и те пращат телеграма до цар Фердинанд, в която пише:

Едничкото село в Лъгадинската околия Зарово, което в продължение на 40 години води ожесточена борба с гърците, сега те със свои агенти дават тридневен срок за изселване на българска територия.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Бежанци от Зарово в Самоков, 1913 година

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов от началото на 1923 година, бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3-4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.[15]

На мястото на изселените българи през 20-те години са заселени понтийски гърци бежанци от селата Ескьоне, Хаджикьой, Каилика, Мондолас, Аладжахан в околностите на Шебинкарахисар. В 1927 година селото е прекръстено на Никополи – гръцкото име на град Шебинкарахисар. Според преброяването от 1928 година Зарово е смесено местно-бежанско село с 89 бежански семейства с 330 души.[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Александър Коюмджиев
Ангел Кирков
Отец Ангел Константинов
Гьорче Попангелов
Методий Черепишки
Родени в Зарово
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Коюмджиев, български учител и революционер, деец на ВМОРО, четник на войводата Христо Чернопеев, убит в Малешевската планина
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Джиков, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Кирков, български учител, секретар на градския синдикален съвет на тютюневите работници в Горна Джумая, убит в Септемврийското въстание в 1923 г.
  • Flag of Bulgaria.svg свещеник Ангел Константинов (1834 – 1914), български църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Попгеоргиев Плянгов, български офицер, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Запрянов, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Гаврил Гаврилов (1882 - ?), български военен лекар, завършил военна медицина в Санкт Петербург[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Петров Плянгов (1840 – 1912), български църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Гьорче Попангелов, български общественик, председател на Петричкия окръжен съвет (1922 – 1931)
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Амов, български свещеник и учител[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Канелов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Лъгадинското езеро[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попангелов, български учител и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg свещеник Дойчин (Дойчо) Запрев, екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Захария Шолков, свещеник в Сяр, на 14 септември 1875 година служи на български, заради което е изгонен от града[24]
  • Flag of Greece.svg Константинос Яфкас (Κωνσταντίνος Γιάφκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[25]
  • Flag of Greece.svg Константинос Маврудис (Κωνσταντίνος Μαυρουδής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Илиев Гайдев, македоно-одрински опълченец, 20 (21)-годишен, работник, земеделец, неграмотен, 2 и 4 рота на 3 солунска дружина, починал на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Методий Охридски (светско име Георги Щерев, 1866 – 1909), български духовник и охридски митрополит
  • Flag of Bulgaria.svg Архимандрит хаджи Методий Черепишки, благодетел, през 1900 година е управител на Серската българска епархия, по-късно игумен на Черепишкия манастир
  • Flag of Bulgaria.svg свещеник Петър Димитров (1841 – 1895), български църковен и просветен деец, революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Порчо П. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, убит на 26 октомври 1912 година[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Попгеоргиев Плянгов, български просветен деец, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вачева-Хотева, Мария и др. Говорът на село Зарово, Солунско. С оглед към лексикалната му система. София, Мултипринт ЕООД, [2000]. ISBN 954-9811-18-2.
  • Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско: историко-фолклорно и езиковедско изследване. София, БАН, [1979].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζάροβα -- Νικόπολις
  2. Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 40.
  3. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 524.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.152-153.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 244.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 196-197.
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 334.
  10. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  12. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 211 – 214.
  13. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 215 – 217.
  14. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 206 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  15. ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18).
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 207.
  18. а б Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 49.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
  20. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  21. Парцел 46. // София помни. Посетен на 2016-04-09.
  22. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  23. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 189 – 190.
  24. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.714.
  25. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60
  26. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония