Направо към съдържанието

Дойчин Запрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дойчин Запрев
български духовник и революционер
Дедеагач, 1899 година. Седнали от ляво надясно: Райчо Ап. Ковачев от Райково, свещеник Дойчин Запрев, Дико Йовев - заместник на българския търговски агент, Димитър Чипанов от Балъкьой, Атанас Маринов от Дервент. Прави от ляво надясно: Димитър Юруков — гавазин в българското консулство, Илия Ан. Ковачев от Райково, Димитър Гоголов. Фото Иван Карастоянов
Дедеагач, 1899 година. Седнали от ляво надясно: Райчо Ап. Ковачев от Райково, свещеник Дойчин Запрев, Дико Йовев - заместник на българския търговски агент, Димитър Чипанов от Балъкьой, Атанас Маринов от Дервент. Прави от ляво надясно: Димитър Юруков — гавазин в българското консулство, Илия Ан. Ковачев от Райково, Димитър Гоголов. Фото Иван Карастоянов

Роден

Дойчин (Дойчо) Запрев, също Запров или Запрянов, е български духовник, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Одринска Тракия.

Дойчо Запрев е роден в голямото българско лъгадинско село Зарово, тогава в Османската империя, днес Никополи, Гърция. В началото на февруари 1893 година замества Иван Попандонов като екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач. При неговото наместничество в 1897 година в града е открито българско търговско представителство.[1]

В 1897 година е назначен за екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина, като отново сменя на поста отец Иван Попандонов.[2] В Гюмюрджина отец Запрев работи активно за построяване на българска църква.[3] През 1901 година Владимир Бочуков го привлича във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4] В същата година е заменен в Гюмюрджина от архимандрит Харитон от Лозенград.

Поп Дойчин е архиерейски наместник в Димотика.[5]

  1. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 248, 249.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 189.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 193.
  4. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 194.
  5. Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50. // Архивиран от оригинала на 2016-09-10. Посетен на 2012-01-19.