Дойчин Запрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дойчин Запрев
български духовник и революционер
Дедеагач, 1899 година. Седнали от ляво надясно: Райчо Ап. Ковачев от Райково, свещеник Дойчин Запрев, Дико Йовев - заместник на българския търговски агент, Димитър Чипанов от Балъкьой, Атанас Маринов от Дервент. Прави от ляво надясно: Димитър Юруков — гавазин в българското консулство, Илия Ан. Ковачев от Райково, Димитър Гоголов. Фото Иван Карастоянов
Дедеагач, 1899 година. Седнали от ляво надясно: Райчо Ап. Ковачев от Райково, свещеник Дойчин Запрев, Дико Йовев - заместник на българския търговски агент, Димитър Чипанов от Балъкьой, Атанас Маринов от Дервент. Прави от ляво надясно: Димитър Юруков — гавазин в българското консулство, Илия Ан. Ковачев от Райково, Димитър Гоголов. Фото Иван Карастоянов

Роден

Дойчин (Дойчо) Запрев или Запров или Запрянов е български духовник, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Одринска Тракия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дойчо Запрев е роден в голямото българско лъгадинско село Зарово, тогава в Османската империя, днес Никополи, Гърция. В началото на февруари 1893 година замества Иван Попандонов като екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач. При неговото наместничество в 1897 година в града е открито българско търговско представителство.[1]

В 1897 година е назначен за екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина, като отново сменя на поста отец Иван Попандонов.[2] В Гюмюрджина отец Запрев работи активно за построяване на българска църква.[3] През 1901 година Владимир Бочуков го привлича във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4] В същата година е заменен в Гюмюрджина от архимандрит Харитон от Лозенград.

Поп Дойчин е архиерейски наместник в Димотика.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 248, 249.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 189.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 193.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 194.
  5. Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония