Петър Димитров (духовник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Димитров.
| Петър Димитров | |
| български духовник и просветен деец | |
| Роден |
1841 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 декември 1895 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Методий Димитров |
Петър Димитров Воловаров, известен като поп Петър Солунски, е български църковен и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Димитров е роден в 1841 година в лъгадинското село Зарово, тогава в Османската империя, днес Никополи, Гърция. Около 1864 година е ръкоположен за свещеник в Сяр, където установява контакти със Стефан Веркович. Включва се активно в църковната борба срещу гърцизма. След провъзгласяването на Българската екзархия в 1872 година поп Петър става свещеник в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, а от ноември същата година е представител на Екзархията в Солун. Избран е за председател на Солунската българска община и утвърден от екзарх Антим I. Поп Петър е основен инициатор за откриването на българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в града. Увлича се за кратко от униатското движение, но след среща с Петко Славейков се отказва от униатството и се разкайва с писмо до екзарха в 1874 година.[1]
Успоредно с църковната си дейност поп Петър е член на Солунската революционна група, съставена от дейци на дружеството „Българска зора“, която подготвя въстанието в Пиянец през пролетта на 1876 година.[2]
След разгрома на Априлското въстание поп Петър е принуден да замине за Цариград, където е църковен певец в екзархийския параклис. През 1877 година при избухването на Руско-турската война е заточен в Мала Азия, заедно с екзарх Антим I, но е освободен след края на войната.[3] По време на заточението му за заслугите му, неговата съпругата е подпомагана финансово от екзархийската каса.[4] Учи църковно пеене в Киев. В края на живота си служи в черквата „Света Неделя“ в София, където оставя добри спомени, заради певческите си възможности.[5][6] Погребан е в софийския храм „Възнесение Господне“.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мария Петрова | Димитър Атанасов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| свещеник Петър Димитров (1841 - 1895) | архимандрит Методий Димитров (1848 - след 1921) | архимандрит Константин Димитров | архидякон Иван Димитров | свещеник Антоний Козлодуйски | монахиня Варвара (1860 - 1932) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
- Иван Снегаров: „Солун в българската духовна култура“, София, 1937, с. 121—122.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кирил патриарх Български. „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878“. Том първи, книга първа, стр.552.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 54-55.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, с. 506.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 170.
- ↑ Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 41.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 197-198, 283.
- ↑ Йеромонах Методий в Белоградчик // Белоградчишки ежедневен илюстрован лист. Посетен на 28 януари 2019.
| Димитър Паунчев | → | председател на Солунската българска община (1872 – 1876) |
→ | Никола Паунчев |
