Петър Димитров (духовник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Димитров.

Петър Димитров
български църковен и просветен деец
Роден
Починал

Петър Димитров Воловаров, известен като поп Петър Солунски, е български църковен и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Димитров е роден в 1841 година в лъгадинското село Зарово, тогава в Османската империя, днес Никополи, Гърция. Около 1864 година е ръкоположен за свещеник в Сяр, където установява контакти със Стефан Веркович. Включва се активно в църковната борба срещу гърцизма. След провъзгласяването на Българската екзархия в 1872 година поп Петър става свещеник в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, а от ноември същата година е представител на Екзархията в Солун. Избран е за председател на Солунската българска община и утвърден от екзарх Антим I. Поп Петър е основен инициатор за откриването на българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в града. Увлича се за кратко от униатското движение, но след среща с Петко Славейков се отказва от униатството и се разкайва с писмо до екзарха в 1874 година.[1]

Успоредно с църковната си дейност поп Петър е член на Солунската революционна група, съставена от дейци на дружеството „Българска зора“, която подготвя въстанието в Пиянец през пролетта на 1876 година.[2]

След разгрома на Априлското въстание поп Петър е принуден да замине за Цариград, където е църковен певец в екзархийския параклис. През 1877 година при избухването на Руско-турската война е заточен в Мала Азия, заедно с екзарх Антим I, но е освободен след края на войната.[3] По време на заточението му за заслугите му, неговата съпругата е подпомагана финансово от екзархийската каса.[4] Учи църковно пеене в Киев. В края на живота си служи в черквата „Света Неделя“ в София, където оставя добри спомени, заради певческите си възможности.[5][6] Погребан е във „Възнесение Господне“.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Мария Петрова
 
Димитър Атанасов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
свещеник
Петър Димитров
(1841 - 1895)
 
архимандрит
Методий Димитров
(1848 - след 1921)
 
архимандрит
Константин Димитров
 
архидякон
Иван Димитров
 
свещеник
Антоний Козлодуйски
 
монахиня
Варвара
(1860 - 1932)


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил патриарх Български. „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878“. Том първи, книга първа, стр.552.
  2. Гоцев, Слави. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“, Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр.54-55.
  3. Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, с. 506.
  4. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.170.
  5. Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 41.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.197-198, 283.
  7. Йеромонах Методий в Белоградчик. // Белоградчишки ежедневен илюстрован лист. Посетен на 28 януари 2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония