Федър (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Федър
Phaedrus Fabulist 1745 engraving.jpg
Роден
Починал
Литература
Жанрове Басня
Федър в Общомедия

Федър (на латински: Gaius Julius Phaedrus/Phaeder, на старогръцки: Φαῖδρος) е латински поет баснописец, роден в Македония. Около една трета от работата му е взета от Езоп, чиито басни той адаптира за пръв път на латински; останалите две трети са плод на въображението му. Подобно на своя предшественик, Федър разказва истории за животни, но той също така представя и човешки характери. Общо съставя 5 книги с басни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Единствената информация за Федър идва от самия него чрез творбите му.[1] Предполага се, че е роден около 14 г. пр.н.е. Федър пише, че е роден в Пиерия, а тя по това време е в Македония. Предполага се, че е бил съвсем млад, дори малък, когато попада в Рим като роб, неизвестно при какви обстоятелства.[2]

Неговите ръкописи казват, че е „освободен от Август“ (Augusti libertus). Допуска се, че разпознавайки в него изключителна интелигентност, Октавиан Август, на когото е бил продаден, е добавил обучение и му е дал свобода.[2]

По времето на Тиберий той публикува първите си две книги с басни и събужда враждата на могъщия министър Сеян, любимец на Тиберий. Неговият пролог на книга III е публично оправдание: Федър отрича каквото и да било скрити намерения или значения на своите басни.

В епилога на книга III той се обръща към Евтих, неизвестен за нас, който трудно може да се идентифицира с фаворита на Калигула, за да получи пълно опрощение; в четвъртата и петата книги той вече не намеква за подобни проблеми и може да се заключи, че молбата му е получила благоприятен прием. Федър също твърди, че е „много напреднал във възрастта“ (ævi languentis). Умира около 50 г. от н.е.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Федър пише сборник, озаглавен „Езопови басни на Федър, освободен от Август“ (Phaedri Augusti Liberti Fabulae Æsopiae). Той има пет книги, които съдържат сто двадесет и три стихотворни басни. Всяка книга е предшествана от пролог и последвана от епилог, с изключение на книга I, която няма епилог (вероятно изгубен).

Както показва заглавието на колекцията, басните на Федър са вдъхновени от Езоп: „Езоп, създал баснята, намери материала, аз го полирах в сенарен стих (Aesopus auctor quam materiam repperit, hanc ego poliui uersibus senariis), пише той в пролога към книга I. Само четиридесет и седем творби обаче са заимствани директно от предшественика му Езоп.

Своето творчество той създава в стихове, докато Езоп пише в проза. Федър първо инсценира животински истории (които по-късно ще вдъхновят Жан дьо Лафонтен), човешки характери, самият себе си, преди да атакува император Тиберий и фаворита му Сеян, което му донесло изгнание.[3] Останалите стихотворения идват от различни източници или са оригинални творения. Някои дори изглежда са взети от истински новинарски истории.

Федър не постига литературна слава. Не е разпознат от съвременниците си, които го пренебрегват, от което той се оплаква в пролога към III книга. През Късната античност почти не се споменава за работата му. Той изпада в анонимността на фабулистите през Средновековието и името му излиза от забвение чак през Ренесанса с откриването на стар ръкопис от френските хуманисти Пиер Питу и Франсоа Питу, публикували през 1596 г. първото издание на петте книги. Едва след откриването на ръкописите се очертава неговото значение както като автор, така и за предаването на басните.

Предавано фрагментарно и непълно, почти цялото му творчество може да бъде възстановено само след съпоставянето на различни ръкописи. Най-важният датира от IX век и е използван от Пиер Питу за изданието му от 1596 г. От изследването и съпоставянето на различните източници следва, че краят на книга I е загубен, както и част от книга V.

От двата най-стари ръкописа на басните на Федър, първият, ръкописът на Питу, е запазен и днес; другият, ръкописът от абатството Сен Рьоми дьо Ренс (Saint-Remi de Reims), изгаря през 1774 г. в пожара в библиотеката на това абатство.[4][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Désiré Nisard, Études de mœurs et de critique sur les poëtes latins de la décadence, Hachette, 1867.
  2. а б в Les fabulistes latins depuis le siècle d’Auguste jusqu’à la fin du moyen âge. Paris, Librairie de Firmin-Didot et Cie, 1893. с. 848. Посетен на 7 avril 2019..
  3. Philippe Renault, L'esclave et le précepteur. Une comparaison entre Phèdre et Babrius, FEC - Folia Electronica Classica (Louvain-la-Neuve) - Numéro 6 - juillet-décembre 2003.
  4. Le manuscrit des fables de Phèdre de Saint-Remi de Reims. In: Bibliothèque de l'école des chartes. 1901, tome 62. p. 156.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Fables of Phèdre, Pot Cassé, Париж, 1928
  • Phèdre, Басни, текст изготвен и преведен от Алис Брено, Париж, Les Belles-Lettres, 1961
  • H. Zehnacker, J.-Cl. Fredouille, Латинска литература, Париж, PUF, 1993.
  • Laffont - Bompiani, The New Dictionary of Authors, Париж, Робърт Лафон, 1994
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Phèdre (fabuliste)“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Литература“         Портал „Литература