Феникс (алманах)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Феникс“ е самиздатски сборник, издаден в СССР през 1961 и 1966 г. от Юрий Галансков.[1][2] Представлява антология на литературни, политически и религиозни текстове, които не отговарят на официалната съветска линия. Публикувани са само два броя (през 1961 и 1966 г.), а редакторите им са арестувани през януари 1967 г. и осъдени на лишаване от свобода. Впоследствие Галансков умира в лагер през 1972 година.

„Феникс-61“[редактиране | редактиране на кода]

Първото издание на „Феникс“ е осъществено през 1961 г., след така наречените „Маяковки“ – срещи на млади поети и писатели неконформисти пред паметника на Маяковски в Москва, които се провеждат през същата година. Галансков, участник в тези срещи, публикува и редактира списанието като нецензурирана антология на литературни и поетични текстове, с автори от новото поколение като Анатолий Щукин, Аполон Шухта, Владимир Вишняков, Наталия Горбаневска и Галансков (публикува своето стихотворение „Човешкият манифест“). Включени са и два текста на Борис Пастернак: „Една поема“ (Гул затих. Я вышел на подмостки…) и откъс от неговата автобиография).[3]

Поради правителствените репресии срещу авторите, както и заради обема си (около 200 страници), „Феникс“ няма голяма публичност и скоро изчезва от циркулация в СССР, но през 1962 г. той е цялостно преиздаден на Запад от списание „Грани“.[3]

„Феникс-66“[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1966 г. Галансков публикува втория том на „Феникс“ в отговор на февруарския процес срещу писателите дисиденти Андрей Синявски и Юлий Даниел. За разлика от предишната публикация, това издание се състои от повече политически или философски, отколкото поетични или литературни текстове: статията „Какво е социалистически реализъм?“ от Синявски (призната по съдебен ред като „антисъветска“), „Пътят към социализма и неговите резултати“ – сборник от посмъртни текстове на икономиста Евгений Варга, призоваващ за либерализация на режима, „Открит писмо до Михаил Шолохов“ (критика към писателя, получил Нобелова награда през 1965 г.) и „Организационни проблеми на движението за пълно и общо разоръжаване и за световен мир“ (последните два текста са написани от Галансков) и други.[4]

Репресии[редактиране | редактиране на кода]

Редакторите на „Феникс-66“ са арестувани на 17 и 19 януари 1967 г.[5] През 1967 – 1968 г. Юрий Галансков, Александър Гинзбург, Александър Доброволски и Вера Лашкова са изправени пред съд за редактиране и разпространение (и печатане в случая с Лашкова) на „Феникс-66“, както и „Бялата книга“ – документ по делото на Синявски и Даниел[6] В хода на т. нар. процес на четиримата Галансков е осъден на 7 години (по-късно умира в лагера), а Гинзбург – на 5.[7] Доброволски е осъден на две години, а Лашкова на една година.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Boobbyer, Philip, 2008 (2005). «The rebirth of conscience under Khruschev». Conscience, Dissent and Reform in Soviet Russia (em inglês). [S.l.]: Routledge. p. 59. 282 páginas. ISBN 978-0-415-33186-9.
  2. ↑ Emma, Gilligan 2004. «Dissidentsvo». Defending Human Rights in Russia. Sergei Kovalyov, Dissident and Human Rights Commissioner, 1969–2003. Routledge. p. 17. 272 p. ISBN 0-203-34872-9
  3. ↑ а б Feniks Tra memoria e utopia: il samizdat come simbolo della cultura europea (em italiano). Dipartimento di Lingue e Letterature Anglo-Germaniche e Slave – Università di Padova. Consultado em 7 de maio de 2015
  4. ↑ «Feniks-66». Tra memoria e utopia: il samizdat come simbolo della cultura europea (em italiano). Dipartimento di Lingue e Letterature Anglo-Germaniche e Slave – Università di Padova.
  5. ↑ Joussellin, Jean. 1969. «As Defesas». As Revoltas dos Jovens. Col: Justiça e Paz, 1. Lisboa: União Gráfica. p. 155–156, citando Clement, Olivier (7 de outubro de 1967). Procés d’intellectuels. Réform
  6. ↑ «Russian Intellectuals Ask Open Trial for Writers». The Morning Record. 14 páginas. 11 de dezembro de 1967
  7. ↑ «Resistance to Unfreedom in the USSR». Архив на оригинала от 2021-05-11 в Wayback Machine. The Andrei Sakharov Museum and Public Center 'Peace, Progress, Human Rights'.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Феникс (альманах)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Феникс_(алманах)&oldid=12021192“.