Фердинанд фон Цепелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фердинанд фон Цепелин
германски авиоконструктор

Роден
Починал
Погребан Щутгарт, Германия
Техника
Област Авиоинженерство
Подпис Ferdinand von Zeppelin signature.svg
Фердинанд фон Цепелин в Общомедия

Граф Фердинанд Адолф Хайнрих Август фон Цепелин (нем.: Ferdinand von Zeppelin), германски благородник, генерал, конструктор на дирижабли.

Роден е в Констанц (Германия) на 8 юли 1838 г. Завършва през 1854 г. военната академия в Лудвигсбург и през 1857 г. става офицер в германската армия.

От 1861 до 1865 г. Цепелин участва като доброволец в Гражданската война в САЩ на страната на Севера. След войната взема участие в експедиция по Мисисипи, по време на която за първи път се издига във въздуха с аеростат.

След завръщането си в Европа граф Цепелин участва в Австро-пруската война (1866) и във Френско-пруската война (1861 – 1865), достигайки до бригаден генерал. Преминава в запаса през 1891 г.

Започва да се занимава с конструиране и изпитване на дирижабли. Неговият първи модел е LZ-1, с обем 11 300 m3. Първият полет с него е извършен от самия Цепелин на 2 юли 1900 г. Дирижабълът се оказва твърде бавен, тъй като са използвани 2 бавни двигателяДаймлер“ с мощност по 16 hp. Поради лошото време полетът продължава едва 20 минути.

През януари 1906 г. граф Цепелин построява втория си дирижабъл – LZ-2, който вече е наречен цепелин. Този апарат се оказва също неудачен – по време на полета се откъсват двигателите му и трудно е приводнен в езерото. На 9 октомври 1906 г. с дирижабъл LZ-3 прелита 97 km за 2 часа. През 1908 г. граф Цепелин създава сполучливия си модел LZ-4 и самият той прекарва на борда му във въздуха 8 часа, прелитайки в Швейцария.

Катастрофата на дирижабъла „Хинденбург“

Граф Цепелин е в основата за създаването на Luftschiffbau Zeppelin GmbH, а през 1909 г. основава първата в света транспортна авиокомпания Deutsche Luftschiffahrts-Aktiengesellschaft (DELAG – „Германски дирижабли“) за граждански превози на пътници и товари. За целта се построяват в най-големите градове огромни хангари и мачти за привързване на машините. На следващата година започват редовните вътрешни пътнически полети и до 1914 г. няма никаква авария. За същия период са построени 25 апарата, от които 6 са пътнически.

По време на Първата световна война Германия е единствената държава, която притежава цепелини с твърда конструкция. Дирижаблите на граф Цепелин започват да се използват и за военни цели – първоначално като разузнавателни средства, но скоро след това към тях са монтирани картечници и са навесени бомби за военни действия.

Граф Фердинанд фон Цепелин умира в Берлин на 8 март 1917 г. След смъртта му неговата фирма продължава тази специфична дейност.

През 1928 г. е построен дирижабълът за далечни полети „Граф Цепелин“. Този апарат е използван за редовни превози на поща и пътници през Атлантическия океан. Последният пътнически дирижабъл „Хинденбург“, предназначен за далечни полети, претърпява катастрофа в Ню Йорк на 6 май 1937 г., след като е извършил 63 полета над океана.

Обявен е за почетен гражданин на редица градове в Германия: Баден-Баден, Вормс, Мюнхен, Улм, Фридрихсхафен, Щутгарт, Констанц, Линдау.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • John W. R. Taylor, Kenneth Munson, „History of Aviation“, Crown Publischersq inc., New York, 1978, ISBN 0-7064-0241-3