Фестивал за независимо кино So Independent

от Уикипедия, свободната енциклопедия
So Independent logo
Фестивал за независимо кино So Independent
Информация

Фестивалът за независимо кино „So Independent“ е единствен в Югоизточна Европа, който с 2 ежегодни издания в Ню Йорк и София носи съвременните световни тенденции и същевременно представя новото в българското кино на света.

Мисията на фестивала е да установи културна връзка между България и Америка, да подпомогне обмена на професионализъм и работа във филмовите продукции, да популяризира българската култура в САЩ и независимата американска култура в България.

Инициатор и организатор на Фестивала So Independent е Жана Караиванова, популярна през 1980-те и 1990-те години актриса от трупата на Народния театър „Иван Вазов“, с участие в 17 игрални филма в биографията си. От 1994 г. тя живее в Ню Йорк и в София. Отначало тя създава Фестивал на българското кино в Манхатън, който през февруари 2013 г. има 9-о издание, както и издание в Сан Франциско. Пред 2010 г. създава Фестивала за независимо американско кино в София. Сега фестивалът So Independent всяка година има 2 издания – в Ню Йорк и София.

Мисия[редактиране | редактиране на кода]

Мисията ни е да установим културна връзка между България и Америка, да подпомогнем обмена на професионализъм и работа във филмовите продукции, да популяризира българската култура в САЩ и независимата американска култура в България,

така описва амбицията и плановете си Жана Караиванова.

Тя напомня, че

независимите филми - най-живото и истинско кино, идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рисковете.

So Independent е възможност да се покажат в България стойностни и различни американски филми. Целта е да се запълни една ниша и да се разшири кръгозорът на разпространителите.

Независимото кино се прави от най-добрите. То е бягството на таланти като Скорсезе, Коен, Клуни и Пит. За тях е чест да снимат по-различни филми. Независимите филми не са ъндърграунд. Това са продукции, реализирани извън големите студия, по проект на независими продуцентски къщи и без творчески ограничения. Самите филми, необременени от комерсиалната рамка, са страшно разнообразни и интересни и създават много вярна и любопитна представа за Америка и нейната култура,

казва още Караиванова.

Фестивалите се организират от „Юнайтед арт“ с изключителното съдействие на Фондация „Америка за България“ и с подкрепата на Националния филмов център и други спомоществователи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първо издание[редактиране | редактиране на кода]

Първият Фестивал за независимо кино So Independent се провежда в София в края на октомври и началото на ноември 2010 г. Заглавията в програмата са програмирани в три категории – игрални, документални и късометражни. Много от тях са представяни и награждавани на фестивалите "Сънданс“ и "Трайбека“ и са подбрани със съдействието на селекционери от "Сънданс инститют“. Повечето филми са произведени през 2010 г. Сред тях е предизвикалият фурор на наградите "Оскар“ "Войната е опиат“ (The Hurt Locker) на Катрин Бигълоу, както и „Сериозен човек“ (A Serious Man) на Итън и Джоел Коен. Показани са също „Вой“ (Howl) на Роб Епстийн и Джефри Фридман с Джеймс Франко, „Полова сряда“ (Humpday) на Лин Шелтън, „Самоубийци: Любовна история“ (Wristcutters: A Love Story) на Горан Джукич и др. Сред документалните заглавия са „Пиано блус“ (Piano Blues) на Клинт Истууд, „Септемврийският брой“ (The September Issue) на Р. Дж. Кътлър с Ана Уинтур, Грейс Кодингтън и Жан-Пол Готие, „Пътешествие с Мартин Скорсезе през американското кино“ (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies) и др.[1][2]

Второ издание[редактиране | редактиране на кода]

Вторият фестивал за независимо кино So Independent се провежда от 27 октомври до 6 ноември 2011 г. Показани са 22 филма, подбрани от селекциите на кинофестивалите в Кан, Торонто, от Берлинале, Трайбека и Сънданс. Откриването е с „Конспираторът“ на Робърт Редфорд в присъствието на сценариста на филма Джеймс Соломон и сценографа Калина Иванов. Сред игралните филми са „Бобърът“ на Джоди Фостър с Мел Гибсън, „Заешка дупка“ с Никол Кидман и „Мамут“ на Лукас Мудисон с Гаел Гарсия Бернал. Документалната програма е с фокус политика и архитектура. Във „Вътрешна афера“ Мат Деймън влиза в ролята на гид, който търси корените на кризата, „Рейгън“ - непозната биография на бившия президент, „Усили звука до край“ за Джими Пейдж, „Скиците на Франк Гери“, режисиран от Сидни Полак. Сред филмите е и „Писмо до Елиа" - изповед на Мартин Скорсезе за учителя му по кино Елия Казан. В рамките на фестивала майсторски класове имат сценографката от български произход Калина Иванов („Мис Слънчице“), Пер Саари, продуцент на Никол Кидман, и Кенет Тюран, водещ критик на в. „Лос Анджелис Таймс“.[3][4]

Трето издание[редактиране | редактиране на кода]

Третият фестивал за независимо кино So Independent е открит в „Синема сити“ в София на 25 октомври и продължава до 4 ноември 2012 г. В програмата са включени 45 филма – игрални и документални. За първи път има и ретроспективна секция „Майстори на независимото кино“. На откриването е показан „Сеанси“ (The Sessions) на Бен Люин с Джон Хоукс и Хелън Хънт, а в прогламата са „Зверовeте на дивия юг” (Beasts of the Southern Wild) на Бен Зайтлин, „Албърт Нобс“ (Albert Nobbs) на Родриго Гарсия с Глен Клоуз, „Някъде“ (Somewhere) на София Копола, „Дневникът на едно пиянде“ (The Rum Diary) на Брус Робинсън с Джони Деп и др. В документалната програма са „Боби Фишер срещу свeтa“ (Bobby Fischer Against the World), „Марина Абрамович: Артистът присъства“ (Marina Abramovic: The Artist is Present), „Куийн: Дните от живота ни (Queen: Days оf Our Lives), „Роман Полански: Филмов мемоар“ (Roman Polanski: A Film Memoir) и др.[5][6]

Четвърто издание[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртият фестивал за независимо кино So Independent се провежда в София между 24 октомври и 3 ноември 2013 г. Сред гостите на това издание са Лорън Хамъндс (управител на Tribeca Cinemas и член на селекционната комисия на Tribeca Film Festival), Алекс Смит (режисьор, продуцент и сценарист на игралния филм „Ледена кръв“), както и успели българи в САЩ: аниматорът-илюстратор от Лос Анджелис Владимир Тодоров, аниматорът-автор на визуални ефекти и дизайн в Холивуд Любомир Христов, генералният директор на нюйоркския клон на Армани и преподавател по маркетинг в Нюйоркския университет Вени Венциславова[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. So Independent 2010
  2. Геновева Димитрова, „Интензитет без компромиси“, рец. във в. „Култура“, бр. 41 (2614), 26 ноември 2010.
  3. So Independent 2011
  4. Геновева Димитрова, „So! Independent“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2655), 4 ноември 2011.
  5. So Independent 2012
  6. Мариана Христова, „So Independent Film Festival 2012“, рец. в Sofia Live, 25 октомври 2012.
  7. Геновева Димитрова, „Жили и жули“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2744), 15 ноември 2013

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]