Филип Байон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Михал Байон
Filip Michał Bajon
полски режисьор
Филип Байон
Филип Байон
Роден
25 август 1947
НационалностПолша
Учил вДържавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“
Работил вДържавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“[1]
Силезийски университет в Катовице[1]
Семейство
Уебсайт
Филип Михал Байон в Общомедия

Филип Михал Байон (на полски Filip Michał Bajon) e полски прозаик, сценарист, филмов и театрален режисьор, роден на 25 август 1947 в Познан.[2] Професор по филмови изкуства (2012),[3][4] директор на Филмово студио „Кадър“. Член на Гилдията на полските режисьори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Полага матура в Първа общообразователна гимназия „Карол Марчинковски“ в Познан. Абсолвент на Факултета по право и администрация на Университет „Адам Мицкевич“ (1970). След като завършва тази специалност започва да следва във Факултета по режисура на Държавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“ в Лодз.[5] Дипломира се през 1974, но тогавашният ректор Станислав Кушевски го отстранява от университета без да му присъди магистърска степен, тъй като темата на дипломния му филм „Sadze“ е потушаването на декемврийските събития в Гданск през 1970. Въпреки това не му е забранено да работи като режисьор.[6]

Дебютира като прозаик през 1970 на страниците на „Мешенчник литерацки“ („Miesięcznika Literackiego“). Режисьорският му дебют е филмът от 1977 „Завръщане“ (Powrót). Като режисьор си сътрудничи и с театри като Сцена на етажа (Sceną na Piętrze) в Познан, Драматичен театър във Варшава, Стар театър „Хелена Моджейевска“ в Краков. Режисира и телевизионни спектакли.

Преподавател във Факултета по радио и телевизия „Кшищоф Кешловски“ в Силезийския университет в Катовице. Заместник-декан на направление Продукция на телевизионни филмови образи и фотография в Университета по хуманитарни науки и икономика в Лодз. В периода 2008 – 2016 е декан на Факултета по филмова и телевизионна режисура на Държавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“ в Лодз. През 90-те години е художествен ръководител на Киностудия „Дом“. От 2015 директор на Киностудия „Кадър“.[7][8]

Става член на комитета за подкрепа на Бронислав Коморовски преди предсрочните президентски избори през 2010 и преди президентските избори в Полша през 2015.[9]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Байон е баща на трима сина: Маурици от първата му съпруга Елжбета Байон, Каспер и Ксавери – от втората му съпруга Катаржина Гинтовт – художник и график. През 2013 година се жени за Мажена Мруз – журналист, пътешественик и фотограф.[10][11]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисура[редактиране | редактиране на кода]

  • Przyczynek do teorii językoznawstwa (1972) / Принос към теория на езикознанието
  • Sadze (1973)
  • I inni (1973) / И други, автор и на сценария
  • Powrót (1977) / Завръщане, автор и на сценария
  • Videokaseta (1976) / Видеокасетата, автор и на сценария
  • Rekord świata (1977) / Световен рекорд, автор и на сценария
  • Zielona ziemia (1978) / Зелена земя, автор и на сценария
  • Aria dla atlety (1979) / Ария за атлета, автор и на сценария
  • Wizja lokalna 1901 (1980) / Локална визия, автор и на сценария
  • Limuzyna Daimler-Benz (1981) / Лимузина Даймлер Бенц, автор и на сценария
  • Wahadełko (1981) / Махалото, автор и на сценария
  • Engagement (1984) / Годеж, автор и на сценария
  • Biała wizytówka (1986) / Бялата визитка, автор и на сценария
  • Magnat (1986) / Магнат, автор и на сценария
  • Bal na dworcu w Koluszkach (1989) / Бал на гарата в Колюшки, автор и на сценария
  • Pensjonat Słoneczny blask (1989) / Пансион „Слънчев блясък“, автор и на сценария
  • Spokojny żywot (Une petite vie tranquille), (1991) / Спокоен живот
  • Powtórka z Conrada (1991) / Преговор на Конрад, автор и на сценария
  • Sauna (1992) / Сауна, автор и на сценария
  • Lepiej być piękną i bogatą (1993) / По-добре да си красива и богата, автор и на сценария
  • Poznań 56 (1996) / Познан 56, автор и на сценария
  • Poszukiwany: Ryszard Kapusciński (1998) / Издирва се: Ришард Капушчински, автор и на сценария
  • Portret męski we wnętrzu (1999) / Мъжки портрет отвъртре, автор и на сценария и оператор
  • Przedwiośnie (2001) / Предпролет, автор и на сценария
  • Solidarność, Solidarność... (2005) / Солидарност, Солидарност …
  • Fundacja (2006) / Фондацията, автор и на сценария
  • Śluby panieńskie (2010) / Момински обети, автор и на сценария
  • Panie Dulskie (2015) / Госпожици Дулски, автор и на сценария
  • Kamerdyner (2018) / Камердинерът

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

Автор на сценариите на всички свои филми, както и на:

  • Czarne Słońce, (1975) / Черно слънце, нереализиран сценарий на игрален филм, съвместно с Пьотр Андрееев
  • Klincz (1979) / Клинч, съвместно с Пьотр Андрееев

Актьорство[редактиране | редактиране на кода]

  • Kto za? (1980) / Кой е за?, ролята на електротехник
  • Szanghaj 1937 (1996) / Шанхай
  • Bajon '56 jako on sam (1998) / Байон ’56, в ролята на самия себе си
  • Portret męski we wnętrzu(1999) / Мъжки портрет отвътре, в ролята на самия себе си
  • Filmy o filmach (1999) / Филм за филмите, в ролята на самия себе си

Продуциране[редактиране | редактиране на кода]

  • Bękart (1994) / Копеле
  • Akwarium (1995) / Аквариум
  • Kolonel Bunker (1998)
  • Córy szczęścia (1999) / Планините на щастието

Театрални спектакли (режисура)[редактиране | редактиране на кода]

  • Z życia dżdżownic (1983) / Из живота на дъждовните червеи
  • Płatonow (1988), Платонов
  • Szaleństwo Jerzego III (1994) / Лудостта на Джордж III
  • Tango (2004) / Танго

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Upiór (1995) / Вампир
  • Zagłada ludu albo moja wątroba (1998) / Унищожаването на хората или черния ми дроб
  • Hrabia (1999) / Графът
  • Stara kobieta wysiaduje (2000) / Старица мъти
  • Dogrywka (2003) / Доиграване
  • Śmiech w ciemności (2003) / Смях в тъмнината

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Białe niedźwiedzie nie lubią słonecznej pogody / Белите мечки не обичат слънчевото време (Издателство „Czytelnik” 1971)
  • Proszę za mną na górę / Моля, последвайте ме горе (Издателство „Czytelnik” 1972)
  • Serial pod tytułem / Сериал със заглавие (Издателство „Czytelnik” 1974)
  • Podsłuch / Подслушването (TEN-TEN Publishing House 1994, ISBN 83-85477-94-2)
  • Cień po dniu. Powieść autobiograficzna / Сянката на деня. Автобиографичен роман (ИздателствоJeden Świat 2005, ISBN 83-89632-28-4)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972: Награда „Вилхелм Мах“ за романа Белите мечки не обичат слънчевото време[12]
  • 1978: Наградата на журналистите на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Световен рекорд
  • 1978: „Златна камера“ (наградата на списание „Филм“) в категорията: режисьорски дебют в игрален филм за 1977 за филма Завръщане
  • 1979: Награда за режисьорски дебют на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Ария за атлета
  • 1979: Наградата „Янтар“ на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Ария за атлета
  • 1979: Наградата на журналистите за най-добър полски дебют в полски преглед на дебютите на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Ария за атлета
  • 1979: „Самовар“, Награда на кино ентусиастите в Швебоджин за Ария за атлета
  • 1980: „Дон Кихот“ за филма Ария за атлета
  • 1980: Главна награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Локална визия
  • 1980: Награда за режисьорски дебют на Международния фестивал на авторките филми в Сан Ремо за Ария за атлета
  • 1980: Отличие в секцията за нови реализатори на Международния филмов фестивал в сан Себастиан за филма Ария за атлета
  • 1981: Награда за сценарий Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Махалото
  • 1981: Главна награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Махалото
  • 1981: Гран При „Голям янтар“ на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Махалото
  • 1982: Гран При на Международния филмов фестивал във Фигейра да Фош за филма Лимузина Даймлер Бенц
  • 1982: Гран При „Голям янтар ” на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма за филма Лимузина Даймлер Бенц
  • 1987: Специалната награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Магнатът
  • 1987: Наградата на Директора на Кинематографията за филмово творчество в областта на игралния филм за 1986 (за филма Магнатът)
  • 1992: Наградата на Председателя на Комитета за радио и телевизия за филма Сауна
  • 1996: Специалната награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Познан 56
  • 1997: Наградата за режисура на Международния филмов фестивал „Златен рицар“ в москава за филма Познан 56
  • 1997: Награда на младежкото жури в Тарнов за филма Познан 56
  • 1999: Номинация за награда „Орел“ в категория: най-добър продуцент за 1998 година
  • 2002: Кавалерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша, като признание за изключителни заслуги за развитието на Полската телевизия[13]
  • 2006: Наградата на Сдружение „Хиполит Цегелски“; статуетката „Lider Pracy Organicznej“ в Познан
  • 2014: Златен медал „Заслуги за полската култура Gloria Artis”[14]
  • 2022: Платинени лъвове за цялостно творчество[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б 116939 // Посетен на 22 юли 2022 г.
  2. ↑ Barbara Hollender, Zofia Turowska: Zespół Tor. Anna M. Płażewska (red.). Warszawa: Prószyński i S-ka, 2000, s. 269. ISBN 83-7255-659-8.
  3. ↑ M.P. 2012 poz. 654
  4. ↑ Prof. przew. kwal. I Filip Bajon, [w:] baza „Ludzie nauki” portalu Nauka Polska (OPI) [online] [посещение 2020-03-25].
  5. ↑ Barbara Hollender, Zofia Turowska: Zespół Tor. Anna M. Płażewska (red.). Warszawa: Prószyński i S-ka, 2000, s. 269. ISBN 83-7255-659-8.
  6. ↑ Tomasz Gawiński, Szukamy ciągu dalszego – łączę dwie pasje, „Angora”, 12 czerwca 2016.
  7. ↑ Filip Bajon szefem Studia "Kadr" - Newsy | Szkoła Filmowa w Łodzi, www.filmschool.lodz.pl [посещение 2022-01-25].
  8. ↑ Komitet poparcia Bronisława Komorowskiego, onet.pl, 16 maja 2010 [посещение 2014-04-26]
  9. ↑ Barbara Sowa, Kto wszedł do komitetu poparcia Komorowskiego, a kto z niego wypadł? Cała lista, Dziennik.pl, 16 marca 2015 [посещение 2015-03-21].
  10. ↑ Paweł Piotrowicz, Ja się po prostu dziwię
  11. ↑ Filip Bajon i jego żona Marzena Mróz opowiadają w VIVIE! o swojej miłości | Viva.pl, viva.pl [посещение 2017-11-23] (pol.).
  12. ↑ Barbara Hollender, Zofia Turowska: Zespół Tor. Anna M. Płażewska (red.). Warszawa: Prószyński i S-ka, 2000, s. 269. ISBN 83-7255-659-8.
  13. ↑ Encyklopedia, Poznań. Hipolit dla Filipa Bajona, Encyklopedia teatru polskiego [посещение 2022-01-25] (pol.).
  14. ↑ Lista laureatów medalu Zasłużony Kulturze – Gloria Artis. mkidn.gov.pl. [посещение 2020-03-25].
  15. ↑ https://dzieje.pl/
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filip Bajon в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_Байон&oldid=11892854“.