Филис Грийнакър
Филис Грийнакър Phyllis Greenacre | |
американски психоаналитик | |
Родена | |
---|---|
Починала | 24 октомври 1989 г.
Осининг, САЩ |
Националност | САЩ |
Учила в | Чикагски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работила в | Нюйоркско психоаналитично общество |
Филис Грийнакър (на английски: Phyllis Greenacre) е американски лекар и психоаналитик, супервайзер и обучаващ аналитик в Нюйоркския психоаналитичен институт.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 3 май 1894 г. в Чикаго. През 1913 г. получава бакалавърска степен в Чикаго, а през 1916 г. и докторска степен. След това тя работи няколко години под ръководството на Адолф Майер в областта на експерименталната психология. През този период се омъжва и ражда две деца, но се развежда през 1921 – 2.[2] През 1937 г. започва психоаналитичното си обучение, а след това постепенно се издига в американските психоаналитично среди, преди да се пенсионира на 90 годишна възраст.[3]
Приноси
[редактиране | редактиране на кода]В публикация от 1939 г. Грийнакър разглежда ролята на силното (несъзнавано) чувство за вина, което подхранва хирургическата зависимост.[4] Две години по-късно тя публикува противоречивото по това време, но днес класическо изследване на тревожността в детството като манифестирана превербално.[5]
През 50-те години изследване на фетишизма във връзка с телесния образ я води до 20 годишно изследване на агресията, творчеството и ранното детско развитие.[6] Освен това пише за семейната среда на самозванците (хората, които претендират да са някого, който не са).[7]
Грийнакър осветлява воайористичния елемент в книгите на Луис Карол,[8] както и изкривяването на телесния образ на героя на Джонатан Суифт Гъливер.[9] Тя гледа на Джонатан Суифт като същностно невротичен, инхибиран от копрофилия, който е близо до постигането на възрастна, генитална удовлетвореност. Карол от друга страна е по-близо до психотика и психично е по-дълбоко блокиран.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]На български език
- (като Филис Грийнейкър) Животът на Джонатан Суифт – психоаналитична интерпретация. В: Кирова, М. (съст.). Психоанализа и литература. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995, с. 194 – 220. (превод по (Swift and Carroll. Psychoanalytic Study of Two Lives, NY, 1977).
На английски език
- Greenacre, Phyllis, 1953, Certain Relationships Between Fetishism and Faulty Development of the Body Image, Psychoanalytic Study of the Child, vol. 8.
- Greenacre, Phyllis, Swift and Carroll: A Psychoanalytic Study of Two Lives, 1955, International Universities Press. pp. 306.
- Greenacre, Phyllis, 1957, The Childhood of the Artist—Libidinal Phase Development and Giftedness, Psychoanalytic Study of the Child, vol. 12.
- Greenacre, Phyllis, 1966, Problems of Overidealization of the Analyst and of Analysis—Their Manifestations in the Transference and Countertransference Relationship, Psychoanalytic Study of the Child, vol. 21.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thompson, Leslie L. (2005), „Greenacre, Phyllis (1894 – 1989)“, in de Mijolla, Alain, International Dictionary of Psychoanalysis, vol. 1, Thompson-Gale, ISBN 0-02-865927-9
- ↑ Susan Ware, Notable American Women (2004) p. 255
- ↑ Susan Ware, Notable American Women (2004) p. 255 – 6
- ↑ Ото Фенихел, The Psychoanalytic Theory of Neurosis (1946) p. 501 and p. 621
- ↑ Susan Ware, Notable American Women (2004) p. 255 – 6
- ↑ Susan Ware, Notable American Women (2004) p. 255 – 6
- ↑ Maynard Solomon, Beethoven Studies (1988) p. 88 and 320
- ↑ Richard Kelly ed., Alice's Adventures in Wonderland (2011) p. 44
- ↑ E. Berman ed., Essential Papers on Literature and Psychoanalysis (1993) p. 167