Франко Морети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франко Морети
Италиански литературен теоретик и историк
Роден
1950 г. (69 г.)
Научна дейност
Област Теория на литературата
Работил в Колумбийски университет
Станфордски университет

Уебсайт Страница в IMDb

Франко Морети (на италиански: Franco Moretti) e професор по англицистика в Станфордския университет в САЩ. Литературен теоретик марксист, чиято работа се фокусира върху историята на романа като „планетарна форма“. Книгите му са преведени на над двадесет езика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франко Морети (р. 1950 г., Сондрио), е син на италианския специалист по епиграфика Луиджи Морети. Негов по-малък брат е режисьорът и носител на Златна палма от фестивала в Кан Нани Морети. Франко получава докторска степен по модерна литература в Римския университет през 1972 г., където завършва с пълно отличие. Професор е по сравнително литературознание в Колумбийския университет, преди да бъде назначен за Даниил и Лаура Луиз Бел професор в Станфордския университет. Там той основава станфордския Център за изследване на романа, а през 2010 г. и Станфордската литературна лаборатория[1].

Сред почетните лекции, които е бил канен да изнесе, са Карпентъровите лекции в Чикагския университет, лекциите пред Госовите семинари по литературознание в Принстън и Бекмановите лекции в Калифорнийския университет в Бъркли. През 2006 г. е приет в Американската академия на изкуствата и науките. Бил е също сътрудник във Wissenschaftskolleg в Берлин.

Есетата му, издадени в книгата Distant Reading получават през 2014 г. наградата на Националния кръг на литературните критици.[2]

Постоянен автор на теоретичното марксистко списание New Left Review и член на „Реторта“, група радикални интелектуалци от залива на Сан Франциско.[3]

Проф. Морети е и научен съветник на френското министерство на научните изследвания.

Изследвания и идеи[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията му след 2005 г. са посветени на вноса, съвсем не безспорен,[4] на количествени методи от социалните науки в полето, което по традиция се счита за територия на хуманитарните науки.

Последният голям проект на проф. Морети е съставителството на петтомната енциклопедия на романа, озаглавена Il Romanzo (2004), с участието на статии от широк кръг специалисти в областта на жанра от целия свят. Английското издание е двутомно[5].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Signs Taken for Wonders (Знаците, с които обозначаваме чудесата) (1983)
  • The Way of the World (Пътят на света) (1987)
  • Modern Epic (Модерният епос), London, New York: Verso, 1995, 272 p.
  • Atlas of the European Novel, 1800–1900 (Атлас на европейския роман, 1800–1900) (1998)
  • Graphs, Maps, Trees: Abstract Models for a Literary History (Графи, карти, дървета: абстрактни модели за литературна история) (2005).[6]
  • Distant Reading (Отдалечено четене), London, New York: Verso, 2013, 244 p.[7]
  • The Bourgeois: Between History and Lite­rature (Буржоата: Между историята и литературата), London, New York: Verso, 2013, 203 p.[8]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]