Фридрих Вилхелм (Саксония-Майнинген)
| Фридрих Вилхелм Friedrich Wilhelm von Sachsen-Meiningen | |
| херцог на Саксония-Майнинген | |
 | |
| Роден |
16 февруари 1679 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | лутеранство |
| Управление | |
| Период | 1743 – 1746 |
| Семейство | |
| Род | Саксония-Майнинген |
| Баща | Бернхард I |
| Майка | Мария Хедвиг фон Хесен-Дармщат |
| Братя/сестри | Елизабет фон Саксония-Майнинген Ернст Лудвиг I Антон Улрих (Саксония-Майнинген) Вилхелмина Луиза фон Саксония-Майнинген |
| Фридрих Вилхелм в Общомедия | |
Фридрих Вилхелм фон Саксония-Майнинген (на немски: Friedrich Wilhelm von Sachsen-Meiningen; * 16 февруари 1679, Ихтерсхаузен; † 10 март 1746, Майнинген) от рода на Ернестински Ветини, е от 1743 г. до смъртта си херцог на Саксония-Майнинген.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на херцог Бернхард фон Саксония-Майнинген (1649 – 1706) и първата му съпруга Мария Хедвига фон Хесен-Дармщат (1647 – 1680), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат.[1] През 1681 г. баща му Бернхард се жени втори път за Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел (1658 – 1729).
След смъртта на баща му през 1706 г. Фридрих Вилхелм управлява, според завещанието на баща му, заедно с брат си Ернст Лудвиг I (1672 – 1724) и полубрат си Антон Улрих (1687 – 1763). Той е малко надарен и съвсем несамостоятелен. През 1707 г. се отказва от управлението в полза на големия си брат Ернст Лудвиг I и отново през 1717 г. от всичките си права на управление. Ернст Лудвиг I сключва обаче договор с братята си, с който той и наследниците му да управляват сами.
След смъртта на големия му брат Ернст Лудвиг I през 1724 г. той е определен за опекун заедно с херцог Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург на племенниците си Ернст Лудвиг II и Карл Фридрих. След смъртта на племенника му Карл Фридрих през 1743 г. Фридрих Вилхелм става херцог на Саксония-Майнинген. Той управлява заедно с полубрат си Антон Улрих.
Фридрих Вилхелм не се жени и няма деца. След смъртта му Антон Улрих управлява сам от 1746 г.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hannelore Schneider: Das Herzogtum Sachsen-Meiningen unter seinen ersten Herzögen. Verona Gerasch (Red.): Beiträge zum Kolloquium: 300 Jahre Schloss Elisabethenburg (= Südthüringer Forschungen. Bd. 27, ISSN – 8720 0585 – 8720). Staatliche Museen, Meiningen 1994, S. 12 – 19.
- Ludwig Hertel: Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart (= Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde. Heft 47, ZDB-ID 513329 – 4 = Neue Landeskunde des Herzogtums Sachsen-Meiningen. Heft 10). Gadow & Sohn, Hildburghausen 1904, Digitalisat.