Ернст Лудвиг I (Саксония-Майнинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцог Ернст Лудвиг I фон Саксония-Майнинген

Ернст Лудвиг I фон Саксония-Майнинген (на немски: Ernst Ludwig I von Sachsen-Meiningen; * 7 октомври 1672 в дворец Фриденщайн в Гота; † 24 ноември 1724 в Майнинген) от рода на Ернестински Ветини е от 1706 до 1724 г. херцог на Саксония-Майнинген.

Той е най-възрастният син на херцог Бернхард I фон Саксония-Майнинген (1649 – 1706) и първата му съпруга Мария Хедвиг фон Хесен-Дармщат (1647 – 1680), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат. Внук е на херцог Ернст I фон Саксония-Кобург (1649 – 1706).

Ернст Лудвиг I е любимец на мащехата си Елизабет Елеонора. От малък се интересува от изкуство, поезия и музика и следва в рицарската академия Rudolph-Antoniana във Волфенбютел. Още като 17-годишен той прави сбирка на немски и френски песни. По-късно той пише стихотворения и компонира църковни песни.

През 1689 г. той започва военна служба и става императорски фелдмаршал-лейтенант и генерал на курфюрство Пфалц.

След смъртта на баща му през 1706 г. Ернст Лудвиг I управлява заедно с брат си Фридрих Вилхелм (1679 – 1746) и полубрат си Антон Улрих (1687 – 1763), според завещанието на баща му. Той сключва обаче договор с братята си, с който той и наследниците му да управляват сами.

Той пише сам текста за траурната музика за погребението си през ноември 1724 г. Музиката компонира дворцовият капел-майстор Йохан Лудвиг Бах (1677 – 1731).[1]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Доротея Мария фон Саксония-Гота-Алтенбург

Ернст Лудвиг I се жени на 19 септември 1704 г. в дворец Фриденщайн в Гота за братовчедката си принцеса Доротея Мария (1674 – 1713), дъщеря на херцог Фридрих I фон Саксония-Гота-Алтенбург. Двамата имат пет деца:[2]

Елизабет София фон Бранденбург (ок. 1710)

Ернст Лудвиг I се жени втори път на 3 юни 1714 г. в дворец Еренбург в Кобург за принцеса Елизабет София (1674 – 1748), дъщеря на курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург. Те нямат деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Bechstein: Mittheilungen aus dem Leben der Herzoge zu Sachsen Meiningen S. 36 ff. (Digitalisat)
  • Hannelore Schneider: Das Herzogtum Sachsen-Meiningen unter seinen ersten Herzögen. In: 300 Jahre Schloss Elisabethenburg. Südthüringer Forschungen, Heft 27, Meiningen 1994.
  • Alfred Erck, Hannelore Schneider: Musiker und Monarchen in Meiningen 1680 bis 1763, Bielsteinverlag, 2006
  • L. Hertel: Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart. Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde, 47. Heft, Hildburghausen 1904.
  • David Voit: Das Herzogthum Sachsen-Meiningen, Storch & Klett, 1844

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peter Wollny: Johann Ludwig Bachs Trauermusik für Ernst Ludwig von Sachsen-Meiningen. Beiheft zur CD Johann Ludwig Bach. Trauermusik, Harmonia Mundi 2011
  2. Ernst Ludwig I Herzog von Sachsen-Meiningen, Thepeerage.com