Фридрих Кристиан Делиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Кристиан Делиус
Friedrich Christian Delius
Friedrich Christian Delius 2012.jpg
Фридрих Кристиан Делиус през 2012 г.
Роден 13 февруари 1943 г. (73 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Signatur of Friedrich Christian Delius.jpg
Фридрих Кристиан Делиус в Общомедия

Фридрих Кристиан Делиус (на немски: Friedrich Christian Delius) е немски поет и белетрист.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Кристиан Делиус е роден в Рим, но израства в Хесен.

Делиус следва литературознание в Берлинския свободен университет и става член на литературното сдружение Група 47. Делиус взема участие в студентското движение от 1968 г. и получава научната степен доктор на философските науки (1970). Работи като издателски редактор, живее известно време в Нимвеген, Холандия и в Билефелд, а след 1984 г. в Берлин.

Литературен път[редактиране | редактиране на кода]

Делиус държи реч в Берген през 2008 г.

Фридрих Кристиан Делиус започва литературния си път с общественокритична лирика – стихосбирката „Рабош“ (1965) – и документални, остро сатирични текстове. След седемдесетте години пише главно романи, в които разглежда теми от историята на Федерална република Германия. Известност му донасят романите „Банкер по време на бягство“ (1975), „Герой на вътрешната сигурност“ (1981), „Аденауерплац“ (1984) и най-вече Заложници в Могадишу (1987). Следват „Крушите на Рибек“ (1991), „Възнесението на един държавен враг“ (1992), „Неделята, в която станах световен шампион“ (1994), „Домът на Америка и танцът около жените“ (1997), новелата „Трепкащият език“ (1999), романите „Създателят на крале“ (2001), „Моята година като убиец“ (2004), новелата „Портрет на майка ми като млада жена“ (2006) и романът „Жената, за която изобретих компютора“ (2009).

За своя 70-годишен юбилей Делиус публикува биографичните си скици „Когато книгите все още помагаха“ (2012)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Фридрих Кристиан Делиус е отличен с литературните награди „Самуел Богумил Линде“ (2002), „Валтер Хазенклевер“ (2004) и „Теодор Фонтане“ (2004). През 2007 г. получава „Наградата на немската критика“, а през 2011 е удостоен с най-високата литературна награда на Германия – „Георг Бюхнер“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kerbholz, 1965
  • Wir Unternehmer, 1966 (zusammen mit Karl-Heinz Stanzick)
  • Wenn wir, bei Rot, 1969
  • Der Held und sein Wetter, 1971
  • Unsere Siemens-Welt, Berlin 1972
  • Rezepte für Friedenszeiten, 1973 (zusammen mit Nicolas Born und Volker von Törne)
„Крушите на Рибек“
(1991) (с автограф)
  • Ein Bankier auf der Flucht, 1975
  • Ein Held der inneren Sicherheit, 1981
  • Die unsichtbaren Blitze, 1981
  • Adenauerplatz, 1984
  • Einige Argumente zur Verteidigung der Gemüseesser, 1985
  • Mogadischu Fensterplatz, 1987 (Заложници в Могадишу, 1993)
  • Japanische Rolltreppen, 1989
  • Die Birnen von Ribbeck, 1991
  • Himmelfahrt eines Staatsfeindes, 1992
  • Selbstporträt mit Luftbrücke, 1993
  • Der Sonntag, an dem ich Weltmeister wurde, 1994
  • Der Spaziergang von Rostock nach Syrakus, 1995
  • Die Zukunft der Wörter, 1995
  • Die Verlockungen der Wörter oder Warum ich immer noch kein Zyniker bin, 1996
  • Amerikahaus und der Tanz um die Frauen, 1997
  • Die Flatterzunge, 1999
  • Transit Westberlin, 1999 (zusammen mit Peter Joachim Lapp)
  • Der Königsmacher, 2001
  • Warum ich schon immer Recht hatte – und andere Irrtümer, 2003
  • Mein Jahr als Mörder, 2004
  • Die Minute mit Paul McCartney, 2005
  • Bildnis der Mutter als junge Frau, 2006
  • Die Frau, für die ich den Computer erfand, 2009
  • Der Held und sein Wetter. Ein Kunstmittel und sein ideologischer Gebrauch im Roman des bürgerlichen Realismus, 2011
  • Als die Bücher noch geholfen haben. Biografische Skizzen, 2012
  • Die linke Hand des Papstes, 2013

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]