Фридрих Мелхиор Грим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Мелхиор Грим
Friedrich Melchior Grimm.jpg
германски писател
Friedrich Melchior von Grimm.jpg
Роден
Починал
Научна дейност
Област Литературна критика
Фридрих Мелхиор Грим в Общомедия

Фридрих Мелхиор барон фон Грим (на немски: Friedrich Melchior, Baron von Grimm) е германски писател на френски език и дипломат[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 декември 1723 г. в Регенсбург. Син е на пастор Йохан Мелхиор Грим (1682 – 1749) и съпругата му Сибиле Маргарете Кох (1684 – 1774). Следва право, литература и философия в Лайпциг от 1742 до 1745 г.

През 1748 г. отива в Париж. От 1749 г. Грим е при херцог Фридрих III от Саксония-Гота-Алтенбург и му чете книги. По-късно Грим става секретар на граф Аугуст Хайнрих от Фризия, племенник на маршала на Саксония, Мориц Саксонски (Мориц фон Заксен), и е въведен от него в обществото. Грим се запознава с Жан-Жак Русо и чрез него с Дени Дидро[3].

Пише множество статии за Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. През 1753 г. Грим започва да издава Correspondance littéraire, philosophique et critique. През 1755 г. става кабинетен секретар на Луи-Филип II Орлеански, херцог на Орлеан на мястото на починалия му приятел Аугуст Хайнрих от Фризия.

В началото на 1759 г. Грим е пратеник на град Франкфурт на Майн във френския двор. От 1776 г. представлява интересите на херцог Ернст II от Саксония-Гота-Алтенбург в Париж. Следващата година Грим отива в Санкт Петербург по покана на Екатерина Велика. Обратно в Париж купува произведения на изкуството за царицата.

Йохан Волфганг фон Гьоте се среща през есента 1781 г. с него в Гота, с когото са се запознали още на 8 октомври 1777 г. във Вартбург при Айзенах[4].

През 1792 г. като чужденец трябва да избяга от Франция и следващата година се установява в Гота. Руската царица го назначава за руски държавен съветник и той до смъртта си представя нейните интереси като руски дипломат в Хамбург.

Грим, почти напълно ослепял, умира почти 84-годишен в Гота на 19 декември 1807 г. Погребан е в Зиблебен при Гота на 23 декември 1807 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Correspondance littéraire, 1813
  • Briefe an Johann Christoph Gottsched. Röhrig, St. Ingbert 1998, ISBN 3-86110-142-4.
  • Maurice Tourneux (Hrsg.): Correspondance littéraire, philosophique et critique, adressée à un Souverain d’Allemagne. Kraus, Nendeln-Liechtenstein 1968 (Repr. d. Ausg. Paris 1877 – 1882)
  • Eine kleine Betrachtung über die großen Modesträußer. Hemmerde, Halle 1750
  • Der kleine Prophet aus Böhmisch-Broda. s. n., Paris 1753
  • Jakov Grot (Hrsg.): Mémoire Historique sur l’origine et les suites de mon attachement pour l’impératrice Catherine II jusqu’au décès de sa majesté impériale. Historische Gesellschaft, Moskau 1880
  • Paris zündet die Lichter an. Literarische Korrespondenz. Hanser, München 1977, ISBN 3-446-12349-0.
    • Ulla Kölving (Hrsg.): Correspondance littéraire de F. M. G. Centre international d’étude du XVIIIe siècle, Ferney-Voltaire 2007, derzeit 4 Bände = Jahr 1753f. (geplant 20 Bde.). Online lesbar (PDF; 1,3 MB)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • V. Boven (Hrsg.): Lettres inédites de Grimm à la reine-mère de Suède. In: Revue de litterature comparée. 32 (1958), S. 565 – 572.
  • Louise d’Épinay: Mémoires et correspondance. Charpentier, Paris 1863.
  • Karl A. Georges: Friedrich Melchior Grimm als Kritiker zeitgenössischer Literatur in seiner „Correspondance littéraire“. Bär & Hermann, Leipzig 1904
  • Ulla Kölving u. a. (Hrsg.): Inventaire de la correspondance littéraire de Grimm et Meister. Voltaire Fondation, Oxford 1984, 3 Bände, ISBN 0-7294-0316-5.
  • Жан-Жак Русо: Bekenntnisse. Winkler, München 1999, ISBN 3-538-05282-4.
  • Charles Augustin Sainte-Beuve: Causeries du lundi. Bd. 7 Garnier, Paris.
  • Edmond H. Scherer: Melchior Grimm. L’homme de lettres, le factotum, le diplomate. Slatkine, Genf 1968. (Reprint der Ausgabe Paris 1887)
  • Friedrich Melchior Grimm: Briefe von Johann Christoph Gottsched. Im Anhang: Vier Briefe an Luise Gottsched. Mit Erläuterungen und einem Nachwort hrsg. von Jochen Schlobach und Silvia Eichhorn-Jung, St. Ingbert 1998.
  • Sergueï Karp: L’anoblissement de Grimm: quelques précisions. In: L’Allemagne et la France des Lumières. Deutsche und französische Aufklärung. Mélanges offerts à Jochen Schlobach par ses élèves et amis. éd. M. Delon et J. Mondot, Paris 2003, S. 205 – 210.
  • Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer. Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. (= Die Andere Bibliothek; Band 243). Eichborn, Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8.
  • Andreas Urs Sommer: Skeptische Wahrnehmung fremder Intoleranz bei Friedrich Melchior Grimm. Eine mikrologische Studie in denkgeschichtlichem Kontextualismus. In: A. Beutel, V. Leppin, U. Sträter, M. Wriedt (Hrsg.): Aufgeklärtes Christentum. Beiträge zur Kirchen– und Theologiegeschichte des 18. Jahrhunderts. Leipzig 2010, S. 257 – 268.
  • Grimm, Friedrich Melchior. In: Gottlob Schneider: Gothaer Gedenkbuch. Bd. 1, Gotha 1906, S. 90f.
  • Arthur Richter: Grimm, Friedrich Melchior. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 676 – 678.
  • Wilmont Haacke: Grimm, Friedrich Melchior Frhr. von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 86 – 88 (Digitalisat).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. Frank A. Kafker: Notices sur les auteurs des dix-sept volumes de „discours“ de l'Encyclopédie. Recherches sur Diderot et sur l'Encyclopédie. 1989, Volume 7, Numéro 7, p. 142
  3. Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer – Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8 S. 116
  4. Gero von Wilpert: Goethe-Lexikon. Alfred Kröner Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-520-40701-9 S. 425 – 426

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за