Фридрих VI фон Далберг
| Фридрих VI фон Далберг | |
| германски благородник, рицар | |
 Фридрих VI фон Далберг на неговия епитаф в църквата „Св. Катарина“ в Опенхайм | |
| Роден |
10 февруари 1459 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1506 г.
|
| Герб | |
_Scheibler377ps.jpg) Гербът на кемерите на Вормс, 1450 – 1480 | |
Фридрих VI фон Далберг (на немски: Friedrich VI. von Dalberg; * 10 февруари 1459; † 12 ноември 1506 е немски благородник, рицар от фамилията „кемерер на Вормс“, кмет на Опенхайм.[1]
Той е син на фрайхер Волфганг III Кемерер фон Вормс (1426 – 1476), господар на Далберг при Бад Кройцнах, и съпругата му Гертруд Грайфенклау цу Фолрадс († 1502), дъщеря на Фридрих фон Грайфенклау цу Фолрадс (1401 – 1459) и Алайд фон Лангенау († 1439/1453).[2] Баща му Волфганг III е дворцов маршал на курфюрст Фридрих I фон Пфалц и започва да се нарича „фон Далберг“.[3] По-големият му брат Йохан XX фон Далберг/Йохан III (1455 – 1503) е епископ на Вормс (1482 – 1503), 1482 г. канцлер на Курпфалц.
Фридрих VI фон Далберг е от 1482 г. съветник на Опенхайм и кмет от 1503 до 1506 г. Той е привърженик, както брат му Йохан III, на хуманизма и се занимава със събиране на стари ръкописи.[4]
Фридрих VI фон Далберг и брат му епископ Йохан строят капелата „Св. Леонхард“ в Далберг.[5]
Фридрих VI фон Далберг умира на 47 години на 12 ноември 1506 г. и е погребан в църквата „Св. Катарина“ в Опенхайм.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Фридрих VI фон Далберг се жени 1480 г. за Катарина фон Геминген († 19 февруари 1507/1517), дъщеря на Дитер фон Геминген († 1467) и Анна фон Фенинген. Те имат децата:[6][7]
- * Йоханес XXI (* 1478/1479; † 1527), духовник в Йотинген
- Гертруд (* 1482), омъжена за Ханс фон Зебах
- Маргарета (* 1483; † 1524)
- Волфганг VII, нар. цу Хернсхайм (* 1484/1485; † 18 февруари 1527), женен пр. 21 февруари 1516 г. за Лоричия, дъщеря на Йохан и Клара фон Кронберг
- Фридрих VII (* ок. 1485; † 25 декември 1520), студент 1503 г. в университет Хайделберг и негов ректор 1511 г. домхер във Вормс 1509 г. домхер в Шпайер 1516 г.
- (Мария) Аполония (* ок. 1487; † 12 април 1524), абатиса на манастир Мариенберг в Бопард
- Анна (* ок. 1488; † 1503), монахиня в манастир Мариенберг в Бопард
- Филип IV (* 1490/1491; † 13 януари 1533), женен за Катарина, дъщеря на Филип и Катарина фон Кронберг
- Мария (* ок. 1491; † 1523), монахиня в манастир Мариенберг в Бопард.
Фридрих фон Далберг и съпругата му Катарина фон Геминген са погребани в църквата „Св. Катарина“ в Опенхайм, където е запазен техният двоен епитаф.[8]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Johannes Bollinger: 100 Familien der Kämmerer von Worms und der Herren von Dalberg. Bollinger, Worms-Herrnsheim 1989. Ohne ISBN.
- Simone Drücke: Humanistische Laienbildung um 1500: das Übersetzungswerk des rheinischen Humanisten Johann Gottfried, Verlag Vandenhoeck & Ruprecht, 2001, S. 25, 26 u. 252, ISBN 3525205856; (Digitalscan)
- Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der europäischen Staaten. Neue Folge, Bd. 9: Familien vom Mittel-und Oberrhein und aus Burgund. Marburg 1986. Ohne ISBN, Tafel 56.
- Johann Christian von Stramberg: Denkwürdiger und nützlicher Rheinischer Antiquarius, Teil 2, Band 16, S. 178, Koblenz, 1869; (Digitalscan)
- Carl. J. H. Villinger: Die Kämmerer von Worms genannt von Dalberg und ihre Beziehungen zu Oppenheim. In: 1200 Jahre Oppenheim am Rhein. Stadt Oppenheim, Oppenheim 1965
- Georg Wilhelm Zapf: Johann von Dalberg Bischof von Worms, Augsburg, 1799, S. 26 u. 27; (Digitalscan)
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:56
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Friedrich Kämmerer von Worms gen. von Dalberg, geneall.net
- ↑ Bollinger, S. 38; Battenberg: Repertorien 14/3, Taf. VI.
- ↑ Bollinger, S. 10 – 13.
- ↑ Zapf, S. 27.
- ↑ Leonhardskapelle in Dalberg
- ↑ Bollinger, S. 38.
- ↑ Friedrich Kämmerer von Worms gen. von Dalberg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
- ↑ Regine Dölling: St. Katharinen Oppenheim. Schnell + Steiner. Regensburg 2011 ISBN 978-3-7954-2528-9, S. 42.