Фриц Рингър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фриц Рингър
Fritz K. Ringer
американски историк от германски произход
Роден
Починал
Научна дейност
Област История
Образование Харвардски университет
Работил в Харвардски университет
Бостънски университет
Питсбъргски университет
Джорджтаунски университет
Публикации „Залезът на германските мандарини: Германската академичната общност 1890-1933“ (1969)

Фриц Рингър (на немски: Fritz K. Ringer, р. 1934, Лудвигсхафен, Германия, п. 3 февруари 2006 във Вашингтон) e американски историк от германски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рингър се установява в САЩ заедно с цялото си семейство през 1947 г. В колежа Амхърст получава първата си научна степен през 1956 г. Докторат защитава в Харвард през 1961 г. Рингър преподава европейска история на идеите (на английски: European Intellectual History) в Харвардския университет (1960-62), в Университета на Индиана (1966-69) и в Бостънския университет (1970-84), а след това до пенсионирането си през 2001 г. като Андрю Мелоун професор по история в Питсбъргския университет. През 2001-2002 г. е сътрудник на Центъра за академични изследвания в Берлин (на немски: Wissenschaftskolleg zu Berlin), а от 2002 г. до смъртта си – почетен професор в Джорджтаунския университет, Вашингтон (окръг Колумбия).[1]

Научно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният фокус на изследователската работа на Фриц К. Рингър пада върху историята на германските университети в края на XIX и през първата третина на XX век. В най-известния си труд „Залезът на германските мандарини: Германската академичната общност 1890-1933“ (1969) той защитава тезата, че идеята за „германската изключителност“ (на немски: Deutscher Sonderweg), лансирана от елитаристкото, идеалистично ориентирано „мандаринство“ на германските университетски преподаватели, е проправила пътя за появата и развитието на националсоциализма. По-късно изследва висшето образование през същия период в Германия, Великобритания и Франция от сравнителна перспектива. През 90-те години на ХХ век Рингър се занимава с живота и творчеството на немския социолог Макс Вебер.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Рингър печели седем значими изследователски стипендии, включително на Националния фонд за хуманитарни изследвания (на английски: National Endowment for the Humanities), на Националната фондация за наука (на английски: National Science Foundation), на Националния хуманитарен център (на английски: National Humanities Center), на фондация „Гугенхайм“ (на английски: Guggenheim Foundation) и на Центъра за академични изследвания в Берлин.[2] [3]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The decline of the German mandarins: The German academic community 1890 – 1933. Harvard University Press, Cambridge/Mass. 1969.
  • Education and society in Modern Europe. Indiana University Press, Bloomington 1979.
  • Fields of knowledge: French academic culture in comparative perspective 1890 – 1920. Cambridge University Press, Cambridge 1992.
  • Max Weber's methodology: The unification of the cultural and social sciences. Harvard University Press, Cambridge/Mass. 1997.
  • Trouble in Academe: A Memoir. toExcel, San José 1999.
  • Max Weber: An intellectual biography. University of Chicago Press, Chicago/Ill. 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]