Фулгенцие Царев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фулгенцие Царев
католически духовник
портрет от Теодор Майерхофер, „Дом и свет“, 1888 г.
портрет от Теодор Майерхофер, „Дом и свет“, 1888 г.

Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква
Фулгенцие Царев в Общомедия

Фулгенцие Царев (на хърватски: Fulgencije Carev; на немски: Fulgenzio Czarev) е хърватски духовник от XIX век, скопски архиепископ (1879 – 1888).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1826 година в далматинското градче Кащел Гомилица в Австрийската империя. Става францискански монах и на 25 март 1850 година е ръкоположен за свещеник. На 28 март 1879 година е назначен, а на 27 април 1879 година е ръкоположен за скопски архиепископ от папа Лъв XIII.[1] Като скопски архиепископ Царев провежда агресивна политика и се опитва да присъедини към диоцеза си освен Косовския вилает, още и Битолския и Тиквешката каза от Солунския вилает. През 80-те години тази агресивна политика на Царев, подкрепяна от Австро-Унгария, намира почва дори в Охридско и Стружко, които по това време все още нямат български православен владика. В 1886 година Османската империя отстъпва пред натиска на Царев и мести седалището му от Прищина в Скопие.[2]

На 1 юни 1888 година получава личната титла архиепископ хварски.[1]

Умира на 9 юли 1901 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Дарио Бучарели скопски архиепископ
(18 март 1879 – 1 юни 1888)
Андреа Логореци
Андрия Илич хварски архиепископ
(1 юни 1888 – 9 юли 1901)
Йордан Занинович
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Косово“         Портал „Косово