Хаир Ал-Ниса Бегум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хаир Ал-Ниса Бегум
Съпруга на шаха на Иран
Лични данни
Управление 1578 - 1579
Починала 26 юли 1579
Семейство
Брак Мохамед Ходабанда
Потомци Хамза Мирза
Абас I Велики
Династия Сефевиди
Баща Мир Абдула хан II

Хаир Ал-Ниса Бегум (наричана още Махд-и Улиа, в превод "най-висшестоящатата люлка") е съпругата на сефевидския ирански шах Мохамед Ходабанда и майка на шах Абас I Велики. През управлението на съпруга си тя е важна политическа фигура и де факто управлява Иран между февруари 1578 и юли 1579.[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Тя била дъщерята на Мир Абдула хан II, губернатор на провинция Мазандаран, които се представял за потомък на четвъртия имам на шиизма Зайн ал-Абидин.[2] Членовете на нейното семейство управлявали Мазандаран след средата на 14 век. През 1565-6 Хаир отива в двора на шаха, след като нейния братовчед Мир Султан-Мурад хан убива баща ѝ. Омъжва се за сина шах Тахмасп I Мохамед Ходабанда. През целия си живот тя таи желание да си отмъсти на убиеца на баща си.[3]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1578, след смъртта на своя брат Исмаил II, Мохамед Ходабанда става шах на Иран. Моамед бил слаб владетел и неговата сестра Пари Хан Ханум (която била съюзена с армиите на къзълбашите) лесно го контролирала. Пари Хан си създава враг в лицето на великия везир Мирза Салман, който кара Хаир да я удуши през февруари 1578.[4][5]

Тогава Хаир Ал-Ниса Бегум получава контрола над Иран. Билас свърза със всички политичеси институции в страната и си създала своя мрежа от познанства с хора с влиятелни постове в иранското управление. Тя харесвала повече "таджиките" (персийците) пред къзълбашите. Тя подкрепяла кариерата на своя син Хамза Мирза (когото обичала повече от другия си син, Абас) и подготвала отмъщение за своя брат. След като неговит убиец, Султан-Мурад хан починал, тя насочила вниманието си към неговия син, Мирза хан. Къзълбашките лидери опитват да му дадат безопасно убежище, но той тръгва към Казвин, където приятелите на кралицата му устройват засада и го убиват.[6][7]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ядосани от действията на кралицата, къзълбашите изпращат молба до шаха да я премахне чрез сила или бунтове. Мохамед Ходабанда решава да я прати в изгнание, но Хаир отказва да приеме аргументите за това. След това група от къзълбашки конспиратори казват, че кралицата е влюбена в Адил Гирай, братът на кримския хан, който бил пленен в сефевидския двор. Те нахлуват в харема и удушават нея и майка ѝ на 26 юли 1579.[8][9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Women in Iran p.146,158
  2. Savory p.71
  3. Women in Iran p.158
  4. Cambridge History of Iran Volume 6, p.253
  5. Savory p.70
  6. Women in Iran p.159
  7. Savory p.71
  8. Savory pp.71-73
  9. Cambridge History of Iran p.254

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Women in Iran: From the Rise of Islam to 1800 edited by Guity Nashat and Lois Beck (University of Illinois Press, 2003)
  • Roger Savory Iran Under the Safavids (Cambridge University Press, 2008 reissue)