Хайнрих Вьолфлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих Вьолфлин
Heinrich Wölfflin
швейцарски историк
Портрет на Хайнрих Вьолфлин от Рудолф Дюркооп (Вьолфлин държи картина на Джовани Белини)
Портрет на Хайнрих Вьолфлин от Рудолф Дюркооп (Вьолфлин държи картина на Джовани Белини)

Роден
Починал
19 юли 1945 г. (81 г.)
Научна дейност
Област История, изкуствознание
Образование Базелски университет
Университет „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин
Мюнхенски университет
Работил в Университет „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин
Мюнхенски университет
Цюрихски университет
Публикации „Класическото изкуство“ (1898)
„Основни понятия на историята на изкуството“ (1915)
Хайнрих Вьолфлин в Общомедия

Хайнрих Вьолфлин (на немски: Heinrich Wölfflin) е швейцарски историк и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 юни 1864 г. във Винтертур в образовано швейцарско семейство. Баща му е специалист по античността и един от съставителите на Thesaurus Linguae Latinae – справочник тезаурус по латински език.

Вьолфлин следва философия в Базелския университет и Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин, а след това и история на изкуството в Мюнхенския университет.

През 1886 г. е отпечатан дисертационният му труд (на немски: Prolegomena zu einer Psychologie der Architektur). В същата година Вьолфлин заминава за Италия, а през 1888 г. публикува труда, резултат от това двегодишно пътуване, първата си прочута книга – „Ренесанс и барок“ (на немски: Renaissance und Barock).[1]

Най-известните му книги са „Класическото изкуство“ (1898, „Die Klassische Kunst“) и „Принципи на историята на изкуството“ (1915, „Kunstgeschichtliche Grundbegriffe“).

Сред учениците му е Ернст Гомбрих.[2]

Умира на 19 юли 1945 г. в Цюрих на 81-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Prolegomena zu einer Psychologie der Architektur, München 1886 (online). Neuausgabe: Mann, Berlin 1999, ISBN 3-7861-1775-6.
  • Die Jugendwerke des Michelangelo, München 1891 (online).
  • Renaissance und Barock: eine Untersuchung über Wesen und Entstehung des Barockstils in Italien, München 1888 (online).
  • Die klassische Kunst: Eine Einführung in die italienische Renaissance, München 1899.
  • Die Kunst Albrecht Dürers, München 1905.
  • Kunstgeschichtliche Grundbegriffe: Das Problem der Stilentwickelung in der neueren Kunst, München 1915 (2. Auflage 1917 online).
    Основни понятия на историята на изкуството, София: Български художник, 1985, 270 с.
Корица на Das Erklären von Kunstwerken (1921)
  • Das Erklären von Kunstwerken. E.A. Seemann, Leipzig 1921 (Bibliothek der Kunstgeschichte 1)
  • Die Bamberger Apokalypse, um 1930 (online).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Еужени д'Орс дори говори за „Вьолфлинов барок“. Виж Eugenio d'Ors, Du baroque, Gallimard, coll. „Idées“.
  2. Ernst H. Gombrich. Die Kunst der Renaissance I. Norm und Form. Nachdruck Stuttgart: Klett 1985, S. 119. ISBN 3608761462

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]