Хайнрих III фон Плауен (бургграф на Майсен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хайнрих III von Plauen (на немски: Heinrich III (IV) von Plauen; * 1453; † 28 август 1519 в дворец Ной Хартенщайн) от старата линия на род фогти на Плауен е бургграф на Майсен (1482 – 1519), фогт на Долна Лужица, господар на Кьонигсварт-Печау, пфандхер цу Шпремберг.

Той е син на Хайнрих II, бургграф на Майсен († пр. 3 юни 1484) и съпругата му Анна фон Бюнау († сл. 1480), дъщеря на Хайнрих фон Бюнау († ок. 1440) и Барбара фон Пустер.

Баща му Хайнрих II е изгонен през 1466 г. от Плауен и Фойгтсберг, които бил получил като феод от саксонския курфюрст Ернст. Хайнрих III се отказва през 1482 г. от притенциите си в полза на Ветините, запазва обаче правото за себе си и наследниците си да носи титлата „бургграф на Майсен“, което му дава един глас в имперското събрание. Това му е признато през 1490 г. от император Фридрих III.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих III се жени на 8 февруари 1478 г. за графиня Мехтилд фон Шварцбург-Лойтенберг (* ок. 1455; † 1492), дъщеря на Хайнрих XX фон Шварцбург-Лойтенберг-Лауенщайн (1412 – 1462/1464) и Бригита фон Гера († сл. 1490). Те имат две дъщери:[1]

  • Маргарета († сл. 1531), омъжена на 16 ноември 1501 г. за Ярослав II фон Лобковиц (1483 – 1529)
  • Лудмила († 1541), монахиня 1518

Хайнрих III се жени втори път на 25 ноември 1503 г. във Валдмюнстер за принцеса Барбара фон Анхалт-Кьотен (* 1485; † 10 август 1532), дъщеря на княз Валдемар VI фон Анхалт-Кьотен (1450 – 1508) и Маргарета фон Шварцбург-Бланкенбург (1464 –1539).[2] [3] Те имат децата:[4]

  • Хайнрих IV фон Плауен (1510 – 1554), женен преди 29 август 1532 г. за Маргарета фон Салм (1517 – 1573)
  • Хайнрих (+ 1518)
  • Хайнрих (1508)
  • Анна (1506 – 1548), абатиса на Гернроде
  • Маргарета († сл. 1506 – 1555), омъжена за Богислав Феликс фон Лобковиц (1517 – 1583)

Той има с Маргарета Пигклер незаконен син: Хайнрих (1500 – 1550 във Виена)

Барбара фон Анхалт-Кьотен се омъжва втори път ок. 1521 г. за граф Йохан (Ян) Мастовский Коловрат († сл. 1580) и се разделя 1528 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Berthold Schmidt: Die Reußen, Genealogie des Gesamthauses Reuß älterer und jüngerer Linie, sowie der ausgestorbenen Vogtslinien zu Weida, Gera und Plauen und der Burggrafen zu Meißen aus dem Hause Plauen. Schleiz 1903.
  • Johannes Richter: Zur Genealogie und Geschichte der Burggrafen zu Meißen und Grafen zum Hartenstein aus dem älteren Hause Plauen. In: Sächsische Heimatblätter 5/1992.
  • Gerhard Billig: Die Burggrafen von Meißen aus dem Hause Plauen – ein Nachspiel zur reichsunmittelbaren Stellung und Herrschaft der Vögte von Weida, Plauen und Gera. Teil 2. In: Mitteilungen des Vereins für Vogtländische Geschichte, Volks – und Landeskunde. – Plauen. – Bd. 6 (49) (1998), S. 51 – 82.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 354.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reuss 3, genealogy.euweb.cz
  2. Ascania 5, genealogy.euweb.cz
  3. BARBARA von Anhalt, fmg.ac
  4. Heinrich III, Burggraf von Meissen, Herr zu Königswart & Petschau, Pfandherr zu Spremberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]