Хайнц Калау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнц Калау
Heinz Kahlau
Bundesarchiv Bild 183-14474-0004, Berlin, neue Serie der "Bibliothek fortschrittlicher Deutscher Schriftsteller".jpg
Хайнц Калау (вляво) през 1952 г. в Берлин
Роден 6 февруари 1931 г.
Починал 6 април 2012 г. (81 г.)
Професия писател, поет, белетрист, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Signature of Heinz Kahlau.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Хайнц Калау в Общомедия

Хайнц Калау (на немски: Heinz Kahlau) е немски поет, белетрист, драматург и автор на книги за деца.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хайнц Калау е роден в Древиц край Потсдам в семейството на работник. През 1949 г. Калау отива в Берлин, където следва в Академията на изкуствата под ръководството на Бертолт Брехт.

Още в първата си стихосбирка „Надеждата живее в клоните на Каиба“ (1954) Хайнц Калау излага размишленията си върху необратимото течение на времето и човешката история. В стихосбирките „Проба“ (1956) и „Потокът на нещата“ (1964) поетът се съсредоточава върху личната си неравна съдба и прави равносметка на дните си. Тези книги, както и най-известната му „Ти“ [1] (1971) с любовна лирика и „Хвърчило за ангели“ (1974) представят Калау като автор с ярък индивидуален профил. Стихотворения с критически акцент са включени в книгата му „Траверса“ (1989).

Сътрудник на ЩАЗИ[редактиране | редактиране на кода]

След обединението на Германия през 1990 г. поетът доброволно разкрива дейността си като принудителен сътрудник на Държавна сигурност и се включва в разследващата комисия по историята на Съюза на писателите в ГДР. Излизат стихосбирките му „Везната на Каспер“ (1992) с текстове от годините след политическата промяна, „Двама“ (1999) и „Събрани стихотворения“ (2005). На седемдесет и петия си рожден ден поетът се установява да живее на остров Узедом в Балтийско море на границата с Полша.

Стара селска църква в Древиц

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

Стиховете на Хайнц Калау по своята почти документална точност напомнят прозаични произведения – обикновено съдържат някакво фактическо съобщение с обоснован извод, а смисълът им, изразяван нерядко с нескрит дидактизъм, не допуска превратно тълкуване. Този привиден „рационализъм“, подхранван от силно чувство, дарява обаче лириката на Калау с особена художествена привлекателност.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Хайнц Калау е сред най-четените съвременни немски поети. За творчеството си поетът получава редица отличия, между които литературната награда на Министерството на културата на ГДР Хайнрих Хайне (1963) и Лесинг (1972), както и Националната награда на ГДР (1985).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hoffnung lebt in den Zweigen des Caiba, 1954
  • Gedichte, 1956
  • Die Maisfibel, 1960
  • Jones' Family, Eine Groteske mit Gesang, 1962
  • Auf der Sonnenseite, Drehbuch, 1962
  • Der Fluß der Dinge. Gedichte aus 10 Jahren, 1964
  • Mikroskop und Leier, 1964
  • Der nautische Urlaub. Ein heiteres Buch von der Seefahrt an Land, 1965
„Хвърчило за ангели“
(1974)
  • Ein Krug mit Oliven, Parabelstück, 1966
  • Du, Liebesgedichte, 1971
  • Balladen, 1971
  • Der Rittersporn blüht blau im Korn, 1972
  • Flugbrett für Engel, Gedichte, 1974
  • Der Vers, der Reim, die Zeile. Wie ich Gedichte schreibe, 1974
  • Das Hammer-Buch, 1975
  • Lob des Sisyphus. Gedichte aus einem viertel Jahrhundert, 1980
  • Tasso und die Galoschen, 2 Stücke, 1980
  • Daß es dich gibt macht mich heiter, Liebesgedichte, 1982
  • Ich liebe dich, 1988
  • Eines beliebigen Tages. Ausgewählte Gedichte, 1989
  • Sinn- und Unsinngedichte, 1989
  • Der besoffene Fluss, Balladen, 1991
  • So oder so. Gedichte 1950–1990, 1992
  • Kaspers Waage, Gedichte, 1992
  • Zweisam, Liebesgedichte, 1999
  • Sämtliche Gedichte und andere Werke (1950–2005), 2005

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]