Халкоцит
| Халкоцит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Cu₂S |
| Класификация на Щрунц | 2.BA.05 |
| Класификация на Дана | 2.4.7.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 2,75 |
| Плътност | 5,65 g/cm³ |
| Халкоцит в Общомедия | |
Халкоцит е минерал със състав Cu2S (димеден сулфид).[1][2][3][4]
Относителна плътност: 5.5 – 5.8 g/cm3
Твърдост по Моос: 2.5 – 3 [5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. ХАЛКОЦИТ // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 944.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. халкоцит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 790.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 445.
- ↑ Виж също халкоцит // Кратка българска енциклопедия. Т. 5 Строй-ЯЯ. Издателство на Българска академия на науките, 1969. с. 339.
- ↑ халкоцит (chalchocite) // mindat. Посетен на 9 септември 2025. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 35-37. Посетен на 2 май 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 128 – 131.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 190.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 128.
- Костов-Китин, Владислав. Халкоцит Chalcocite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 693 – 696.
