Ханс Белтинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ханс Белтинг
Hans Belting
германски историк
Ханс Белтинг през 2016 г.
Ханс Белтинг през 2016 г.

Роден
Андернах, Германия
Починал
1935 г. (1 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област история, изкуствознание, културология, епистемология
Образование Университет „Йоханес Гутенберг“, Майнц
Работил в Хайделбергски университет
Мюнхенски университет
Колеж дьо Франс
Ханс Белтинг в Общомедия

Ханс Белтинг (на немски: Hans Belting) е германски историк на изкуството, културолог и еспистемолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 юли 1935 г. в Андернах, Германия. Като студент Белтинг специализира византинистика, работи в Рим и защитава докторат през 1959 г. Първата му монография е издадена през 1962 г. Хабилитира се, докато преподава в Хамбург, а през 1970 става професор по история на изкуството в Хайделберг и по-късно в Мюнхен. От 1980 до официалното си пенсиониране през 2002 г. е гост лектор в множество академични институции. През 2003 води катедра в Колеж дьо Франс. От 2004 до 2007 г. е директор на Internationales Forschungszentrum Kulturwissenschaften, базиран във Виена.

Белтинг е член на различни академии и носител на множество отличия.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Като историк на изкуството отначало Ханс Белтинг се занимава със средновековно и ренесансово изкуство, но интересите му бързо се развиват към по-обща проблематика за виждането на художествените произведения, тяхната публика и глобалните аспекти на тези теми. Понякога е определян като теоретик и антрополог на погледа и образа. Особена популярност добива неговото есе „Краят на историята на изкуството“, което излиза през 1983 г. и е преведено на множество езици. Десет години по-късно Белтинг го ревизира, а през 2003 излиза и последният му англоезичен вариант.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии

  • 1962: Die Basilica dei Ss. Martiri in Cimitile und ihr frühmittelalterlicher Freskenzyklus. Wiesbaden: Steiner.
  • 1970: Das illuminierte Buch in der spätbyzantinischen Gesellschaft. Heidelberg: C. Winter.
  • 1979: Die Bibel des Niketas: ein Werk der höfischen Buchkunst in Byzanz und sein antikes Vorbild. Wiesbaden: Reichert.
  • 1981: Das Bild und sein Publikum im Mittelalter: Form und Funktion früher Bildtafeln der Passion. Berlin: Mann.
  • 1983: Das Ende der Kunstgeschichte?. München: Dt. Kunstverlag.
  • 1984: Max Beckmann: die Tradition als Problem in der Kunst der Moderne. München: Dt. Kunstverl.
  • 1990: Bild und Kult. Eine Geschichte des Bildes vor dem Zeitalter der Kunst. München: C.H. Beck.
  • 1992: Die Deutschen und ihre Kunst. Ein schwieriges Erbe. München: C.H. Beck.
  • 1995: Das Ende der Kunstgeschichte – Eine Revision nach zehn Jahren. München: C.H. Beck.
  • 1998: Das Unsichtbare Meisterwerk. Die modernen Mythen der Kunst. München: C.H. Beck.
  • 1999: Identität im Zweifel. Ansichten der deutschen Kunst. Köln: DuMont.
  • 2001: Bild-Anthropologie. Entwürfe für eine Bildwissenschaft. München: Fink.
  • 2002: Hieronymus Bosch. Der Garten der Lüste. München: Prestel.
  • 2004: Thomas Struth: museum photographs. London: Thames & Hudson.
  • 2005: Das echte Bild. Bildfragen als Glaubensfragen. München: C.H. Beck.
  • 2005: Szenarien der Moderne: Kunst und ihre offenen Grenzen. Hamburg: Philo & Philo Fine Arts.
  • 2008: Florenz und Bagdad. Eine westöstliche Geschichte des Blicks. München: C.H. Beck.
  • 2009: Der Blick hinter Duchamps Tür. Kunst und Perspektive bei Duchamp. Sugimoto. Jeff Wall. Köln: Walther König.
  • 2010: Spiegel der Welt: Die Erfindung des Gemäldes in den Niederlanden. München: C.H. Beck.
  • 2013: Faces: Eine Geschichte des Gesichts. München: C.H. Beck.

На български

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]