Ханс Белтинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс Белтинг
Hans Belting
германски историк
Ханс Белтинг през 2016 г.
Ханс Белтинг през 2016 г.

Роден
7 юли 1935 г. (82 г.)
Андернах, Германия
Научна дейност
Област История, изкуствознание
Образование Университет на Майнц
Работил в Хайделбергски университет
Мюнхенски университет
Ханс Белтинг в Общомедия

Ханс Белтинг (на немски: Hans Belting) е германски историк на изкуството, културолог и еспистемолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 юли 1935 г. в Андернах, Германия. Като студент Белтинг специализира византинистика, работи в Рим и защитава докторат през 1959 г. Първата му монография е издадена през 1962 г. Хабилитира се, докато преподава в Хамбург, а през 1970 г. става професор по история на изкуството в Хайделберг и по-късно в Мюнхен. От 1980 г. до официалното си пенсиониране през 2002 г. е гост лектор в множество академични институции. През 2003 г. води катедра в Колеж дьо Франс. От 2004 до 2007 г. е директор на Internationales Forschungszentrum Kulturwissenschaften, базиран във Виена. Белтинг е член на различни академии и носител на множество отличия.

Като историк на изкуството отначало Ханс Белтинг се занимава със средновековно и ренесансово изкуство, но интересите му бързо се развиват към по-обща проблематика за виждането на художествените произведения, тяхната публика и глобалните аспекти на тези теми. Понякога е определян като теоретик и антрополог на погледа и образа. Особена популярност добива неговото есе „Краят на историята на изкуството“, което излиза през 1983 г. и е преведено на множество езици. Десет години по-късно Белтинг го ревизира, а през 2003 г. излиза и последният му англоезичен вариант.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии

  • 1962: Die Basilica dei Ss. Martiri in Cimitile und ihr frühmittelalterlicher Freskenzyklus. Wiesbaden: Steiner.
  • 1970: Das illuminierte Buch in der spätbyzantinischen Gesellschaft. Heidelberg: C. Winter.
  • 1979: Die Bibel des Niketas: ein Werk der höfischen Buchkunst in Byzanz und sein antikes Vorbild. Wiesbaden: Reichert.
  • 1981: Das Bild und sein Publikum im Mittelalter: Form und Funktion früher Bildtafeln der Passion. Berlin: Mann.
  • 1983: Das Ende der Kunstgeschichte?. München: Dt. Kunstverlag.
  • 1984: Max Beckmann: die Tradition als Problem in der Kunst der Moderne. München: Dt. Kunstverl.
  • 1990: Bild und Kult. Eine Geschichte des Bildes vor dem Zeitalter der Kunst. München: C.H. Beck.
  • 1992: Die Deutschen und ihre Kunst. Ein schwieriges Erbe. München: C.H. Beck.
  • 1995: Das Ende der Kunstgeschichte – Eine Revision nach zehn Jahren. München: C.H. Beck.
  • 1998: Das Unsichtbare Meisterwerk. Die modernen Mythen der Kunst. München: C.H. Beck.
  • 1999: Identität im Zweifel. Ansichten der deutschen Kunst. Köln: DuMont.
  • 2001: Bild-Anthropologie. Entwürfe für eine Bildwissenschaft. München: Fink.
  • 2002: Hieronymus Bosch. Der Garten der Lüste. München: Prestel.
  • 2004: Thomas Struth: museum photographs. London: Thames & Hudson.
  • 2005: Das echte Bild. Bildfragen als Glaubensfragen. München: C.H. Beck.
  • 2005: Szenarien der Moderne: Kunst und ihre offenen Grenzen. Hamburg: Philo & Philo Fine Arts.
  • 2008: Florenz und Bagdad. Eine westöstliche Geschichte des Blicks. München: C.H. Beck.
  • 2009: Der Blick hinter Duchamps Tür. Kunst und Perspektive bei Duchamp. Sugimoto. Jeff Wall. Köln: Walther König.
  • 2010: Spiegel der Welt: Die Erfindung des Gemäldes in den Niederlanden. München: C.H. Beck.
  • 2013: Faces: Eine Geschichte des Gesichts. München: C.H. Beck.

На български

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]