Хари Тороманов
Облик
| Хари Тороманов | |
| български актьор | |
| Националност | |
|---|---|
| Активност | 1952–1982 |
Хари Тороманов е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]По време на следването си във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1952 г. е приет в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, а след това преминава в Народен театър „Иван Вазов“ [1]
През 60-те, 70-те и 80-те години на двадесети век озвучава персонажи в дублажа на филми и сериали за Българската телевизия, както и в радиотеатъра към Българското радио. Тороманов е първият глас на Гейза Мейзга в хитовия унгарски анимационен сериал „Семейство Мейзга“.
Член на САБ.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов)
- „Ромео и Жулиета“ (1953) (Димитър Талев) – аптекар
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров)
- „Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел)
- „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
- „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
- „В деня на сватбата“ (1966) (Виктор Розов)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 1982 | Признавам всичко | 3 | |
| 1982 | Почти ревизия (тв сериал) | 4 | |
| 1981 | Ударът | докто Пашов | |
| 1980 | Златното кормило | следователят Иванов | |
| 1980 | Солистът | клиент | |
| 1979 | Фильо и Макензен (тв сериал) | 7 | |
| 1976-1980 | Записки по българските въстания (тв сериал) | 13 | |
| 1976 | Един наивник на средна възраст (тв сериал) | 2 | |
| 1971 | Необходимият грешник | следователят Каменов, приятел на Асенов | |
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) | 26 | (в „Насрещни влакове“ (1969) |
| 1969 | Един миг свобода | 2 новели | (във II новела: „Искам да живея“) |
| 1968 | Гибелта на Александър Велики | работник | |
| 1966 | Дворът с люлките | ||
| 1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | д-р Парушев, патологът (във 3-та серия: „Самопризнание“-1974) |
| 1960 | В тиха вечер | Калчо (като Харалампи Тороманов) | |
| 1959 | Хитър Петър | ||
| 1954 | Снаха | ||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ в-к „Литературен вестник“