Хелмут Хайсенбютел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хелмут Хайсенбютел
Helmut Heißenbüttel
Роден 21 юни 1921 г.
Починал 19 септември 1996 г. (75 г.)
Професия писател, критик, есеист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, стихотворение, есе
Дебютни творби „Комбинации“, 1954
Награди Лесинг“ (1956)
Георг Бюхнер“ (1969)
Австрийска държавна награда за европейска литература“ (1990)

Хелмут Хайсенбютел (на немски: Helmut Heißenbüttel) е германски белетрист, есеист и критик, роден в Рюстринген.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хелмут Хайсенбютел израства във Вилхелмсхафен, а през 1932 г. се преселва със семейството си в Папенбург, Долна Саксония. През 1941 г. по време на военното настъпление в Съветския съюз е тежко ранен и лявата му ръка е ампутирана. Хайсенбютел следва в Дрезден, Лайпциг и Хамбург архитектура, германистика и история на изкуството. След кратка дейност като издателски редактор в Хамбург работи от 1959 до 1981 г. като водещ на предаването „Радио-есе“ в Радио Хамбург. От 1981 г. живее като писател на свободна практика в Борсфлет. Става член на литературното обединение „Група 47“, на Немската акедимия за език и литература в Дармщат, на Свободната академия на изкуствата в Хамбург и на Академията на изкуствата в Берлин. След продължително боледуване Хелмут Хайсенбютел умира от пневмония през 1996 г. в Глюкщат край Хамбург.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хелмут Хайсенбютел прави разлика между измислен и намерен материал. Той се обявява за литература на цитата. За него на преден план вече не са фантазията и създаването на фиктивни равнища на отношения. Поради историческото развитие през XX век разбирането за човешкия субект се е променило основно, смята Хайсенбютел. На индивида е отнета неговата самостоятелност. В човека вече не съществува личностно ядро, което да структурира йерархично комплексния житейски опит. По тази причина субектът се разпада на множество индивидуални ядра, които според Хайсенбютел имат главно езикова същност. В центъра на неговите произведения (както и в обемистото му критическо и есеистично творчество) стои природата на езика. Цитирайки, писателят изследва различните езикови материали.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kombinationen, 1954
  • Topographien, 1956
  • Ohne weiteres bekannt. Kurzporträts, 1958
  • Textbuch 1., 1960
  • Textbuch 2., 1961
  • Textbuch 3., 1962
  • Textbuch 4., 1964
  • Textbuch 5. 3 x 13 mehr oder weniger Geschichten, 1965
  • Über Literatur, 1966,
  • Textbuch 6. Neue Abhandlungen über den menschlichen Verstand, 1967
  • Das Textbuch, 1970
  • Textbücher 1 – 6, 1980
  • Projekt Nr. 1. D’Alemberts Ende, 1970
  • Das Durchhauen des Kohlhaupts. Gelegenheitsgedichte und Klappentexte. Projekt Nr. 2, 1973
  • Eichendorffs Untergang und andere Märchen, 1978
  • Wenn Adolf Hitler den Krieg nicht gewonnen hätte. Historische Novellen und wahre Begebenheiten. Projekt 3/2, 1979
  • Das Ende der Alternative. Einfache Geschichten. Projekt 3/3, 1980
  • Die goldene Kuppel des Comes Arbogast oder Lichtenberg in Hamburg. Fast eine einfache Geschichte, 1979
  • Ödipuskomplex made in Germany. Gelegenheitsgedichte Totentage Landschaften 1965 – 80, 1981
  • Mehr ist dazu nicht zu sagen: neue Herbste. Mit 64 Improvisationen von Heinz Edelmann, 1983
  • Textbuch 8. 1981 – 85, 1985
  • Textbuch 9. 3x13x13 Sätze 1981 – 84, 1986
  • Textbuch 10. Von Liebeskunst, 1986
  • Textbuch 11. In gereinigter Sprache, 1987
  • „Neue Blicke durch die alten Löcher“. Essays über Georg Christoph Lichtenberg, 2007
  • Über Benjamin, 2008
  • Zur Lockerung der Perspektive. 5x13 Literaturkritiken, 2013
  • Anthologien:
    • Franz-Ottokar Mürbekapsels Glück und Ende. Erzählungen, 1983, 1985
    • Den Blick öffnen auf das, was offen bleibt. Lesebuch, 1986
    • Das Sagbare sagen, 1998

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]