Херман Бекер-Фрейзен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман Бекер-Фрейзен
Hermann Becker-Freyseng
германски доктор
Роден
Починал
27 август 1961 г. (51 г.)
Националност Германия
Учил вХумболтов университет на Берлин
Хайделбергски университет[1]
Медицина
Областавиационна медицина
Членува вНСДАП
Престъпна дейност
Принадлежност Нацистка Германия
Престъпленияексперименти с хора
Период1936 – 1945
Присъда20 години
ЗатворЛандсберг

Херман Бекер-Фрейзен (на немски: Hermann Becker-Freyseng) е германски доктор и консултант за авиационната медицина на Луфтвафе по времето на нацизма. Той е признат за водещ специалист по авиационна медицина.[2] Бекер-Фрейзен е един от обвинените в Докторския процес.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бекер-Фрейзен завършва университета в Берлин през 1935 г., макар че първото му забележително изследване идва 3 години по-късно, когато работи с Ханс-Георг Клеман по експерименти с въздействието на чист кислород.[3]

Работа с нацистите[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално е нает от Хубертус Стругхолд, за да участва в нацистката експериментална програма, която е ръководил. Специфичната област на експеримента на Бекер-Фрейзен е изследване с ниско налягане, в което работи заедно с Улрих Луфт, Ото Гауер и Ерих Опиц.[4] Департаментът по авиационна медицина е създаден през 1936 г., а Бекер-Фрейзен след това е повишен в координатор.[5] За разлика от някои от колегите му във военните медицински изследвания, той е член на нацистката партия.[6] Той също така притежава ранг на капитан в медицинската служба.

Различните експерименти, предприети от Бекер-Фрейзен или под негов надзор по време на работата му, водят до редица смъртни случаи.[7] По-специално, експериментите с висока надморска височина, извършени върху затворниците в концентрационния лагер Дахау. Един от най-известните е описан в документ, публикуван от него и Конрад Шафер, озаглавен „Загадка на жаждата при извънредни ситуации в море“. За експериментите академиците лично питат Хайнрих Химлер за 40 здрави затворници, които впоследствие са принудени да пият солена вода или в някои случаи, тя е инжектирана във вените им. Половината от субектите получават лекарство, наречено беркатит, докато всички са подложени на чернодробна биопсия без анестезия. Всички субекти умират, включително и тези, на които е давано беркатит, който се оказва токсичен.[8]

Процес и работа със САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Обвинен в съдебния процес на лекарите, той е признат за виновен по обвинения 2 и 3 (военни престъпления и престъпления срещу човечеството).[9] Осъден на 20 години лишаване от свобода. През 1946 г. обаче името на Бекер-Фрейзен е в списъка на 20, изготвен от Хари Джордж Армстронг, които да бъдат отведени в Съединените щати, за да подпомогнат развитието на американската космическа медицина.[10] Заедно с Курт Бломе, Зигфрид Руф и Конрад Шафер, той е отведен в САЩ и полага работа по проекти, свързани с космическата надпревара.[11] Предвид отговорността за събирането и публикуването на изследванията, предприети от него и колегите му, излиза книга "Германска авиационна медицина: Втората световна война" веднага след като Бекер-Фрейзен започва да излежава присъдата си.[12]

Бекер-Фрейзен е диагностициран с множествена склероза през 1960 г. и умира на следващата година.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ nuremberg.law.harvard.edu
  2. ↑ Louis Leo Snyder, Encyclopedia of the Third Reich, Ware: Wordsworth, 1998, p. 69
  3. ↑ Maura Phillips Mackowski, Testing the Limits: Aviation Medicine and the Origins of Manned Space Flight, Texas A&M University Press, 2006, pp. 60–61
  4. ↑ Mackowski, Testing the Limits, p. 54
  5. ↑ Wolfgang Uwe Eckart, Man, Medicine, and the State: The Human Body as an Object of Government Sponsored Medical Research in the 20th Century, Franz Steiner Verlag, 2006, p. 110
  6. ↑ Mackowski, Testing the Limits, p. 64
  7. ↑ Horst H. Freyhofer, The Nuremberg Medical Trial: The Holocaust and the Origin of the Nuremberg Medical Code, Peter Lang, 2004, p. 155
  8. ↑ Alexander Cockburn & Jeffrey St. Clair, Whiteout: The CIA, Drugs and the Press, Verso, 1998, pp. 148–149
  9. ↑ Vivien Spitz, Doctors from Hell: The Horrific Account of Nazi Experiments on Humans, Sentient Publications, 2005, p. 265
  10. ↑ Jonathan D. Moreno, Undue Risk: Secret State Experiments on Humans, Routledge, 2001, p. 91
  11. ↑ Thomas E. Beam & Linette R. Sparacino (eds.), Military Medical Ethics, Volume 2, DIANE Publishing, 2003, p. 436
  12. ↑ Cockburn & St. Clair, Whiteout, p. 149
  13. ↑ Ernst Klee: Das Personenlexikon zum Dritten Reich. Wer war was vor und nach 1945. Fischer Taschenbuch Verlag, Zweite aktualisierte Auflage, Frankfurt am Main 2005, p. 35
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hermann Becker-Freyseng в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херман_Бекер-Фрейзен&oldid=12172728“.