Херман Нунберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Нунберг
Роден 23 януари 1884
Бенджин Полша
Починал 20 май 1970 (на 86 г.)
Ню Йорк Сащ
Професия психоаналитик

Херман Нунберг (на немски: Hermann Nunberg) е австрийски психоаналитик и невролог. Получава медицинската си степен от Университета в Цюрих през 1910 и за кратко практикува психиатрия в Шафхаузен и Берн. През 1914 става асистент на Юлиус Вагнер-Яурег във Виена, а през 1915 се присъединява към Виенското психоаналитично общество, на което е представен от Лудвиг Йекелс. Тогава започва аналитичното си обучение с Пол Федерн. Остава във Виена до 1932, когато емигрира в САЩ и работи във Филаделфия и Ню Йорк.

Докато е студент в Цюрих Нунберг помага на Карл Густав Юнг в психиатричната клиника Бургхьолцли с тестове за асоциации. През 1932 копие от неговите лекции са публикувани, а в предговора към публикацията впечатления Зигмунд Фройд написва следното:

"съдържа най-пълното и добросъвестно представяне на психоаналитичната теория относно невротичните процеси, които ние притежаваме".

През 1955 лекциите на Нунберг са сложени в книга озаглавена Принципи на психоанализата. Нунберг също така е ранен подръжник на сесиите за обучителна анализа за психоаналитиците. Докато е в Ню Йорк, той е член на Ню-Йоркското психоаналитично общество и негов президент от 1950 до 1952.

Източници[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.