Херман Хайнрих Госен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херман Хайнрих Госен
Hermann Heinrich Gossen
Роден
Починал

Националност Прусия
Учил в Бонски университет
Работил в Микроикономика

Херман Хайнрих Госен (на немски: Hermann Heinrich Gossen) е пруски икономист, който често се смята за първия, формулирал обща теория за пределната полезност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Госен учи в Бон, работи в пруската администрация до пенсионирането си през 1847 г., след което продава застраховки до смъртта си през 1858 г.

Преди Госен редица теоретици, включително Габриел Креймър, Даниел Бернули,[1] Уилям Форстър Лойд,[2] Насо Уилям Синиър,[3] и Жул Дюпюи[4] използват или твърдят значимостта на концепция, наподобяваща пределна полезност. Но Крамър, Бернули и Дюпюи се фокусират върху конкретни проблеми, Лойд не представя приложимост на концепцията, и макар Синиър да започва да разработва по-обща теория[5], използваният от него език не ангажира вниманието на повечето читатели.

Книгата на Госен „Развитие на законите на човешкото движение и произтичащите от това правила на човешката търговия“ (Die Entwickelung der Gesetze des menschlichen Verkehrs, und der daraus fließenden Regeln für menschliches Handeln), публикувана в Брауншвайг през 1854 г., изрично развива общи теоретични последици от теорията за пределната полезност до такава степен, че Уилям Стенли Джевънс (един от предшествениците на маргиналната революция) по-късно ще отбележи, че

[О]чевидно е, че Госен напълно е предвиждал моите разсъждения относно общите принципи и метода на икономическата теория. Доколкото мога да разбера, неговото отношение към фундаменталната теория е дори по-общо и по-задълбочено от това, което аз успях да очертая.[6]

Развитието“ обаче е зле приет – от една страна икономическата мисъл в Германия в този период все още е доминирана от Историческата школа, а от друга страна Госен пише в стегнат, силно математически стил, който е доста непопулярен за времето си. Въпреки че самият Госен заявява, че трудът му е сравним по своята значимост с нововъведенията на Коперник, малко хора се съгласяват с това твърдение. Повечето копия на книгата му са унищожени и днес съществуват само няколко оригинални екземпляра.

В началото на 1870-те години Уилям Стенли Джевънс, Карл Менгер и Леон Валрас отново представят теорията за пределната полезност. По време на дискусии кой от тримата първи е формулирал теорията, колега на Джевънс открива копие на „Развитието“. Това откритие през 1878 г. обаче идва няколко години след като тримата лидери на маргиналната революция са публикували свои собствени книги и съществените различия с оригиналния принос на Госен са пренебрегнати. Век по-късно (1983) трудът на Госен е преведен на английски. В своя увод към книгата Николас Георгеску-Роген, изтъкнат американски икономист и почетен член на Американската икономическа асоциация, силно подкрепя визията на Госен, която е в противоположност на неокласическата теория, че полезността (удовлетворението) е правилно да се идентифицира с потребяваните стоки в основната теория (за полезността), а не с дейността по потребление.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бернули, Даниел. Specimen theoriae novae de mensura sortis. // Commentarii Academiae Scientiarum Imperialis Petropolitanae [Мемоари на Императорската академия на науките в Санкт Петерсбург] 5. 1738. с. 175 – 192.; English translation: Bernoulli, Daniel. Exposition of a new theory on the measurement of risk. // Економетрика 22 (1). януари 1954. DOI:10.2307/1909829. с. 23 – 36.
  2. Лойд, Уилям Форстър; Лекции за населението, стойността, слабите закони и наемите (1837).
  3. Синиър, Насо Уилям. Очертание на науката за политическата икономия. Лондон, Англия, У. Клоус и синове, 1836.
  4. Дюпюи, Жул; „De la mesure de l’utilité des travaux publics“, Annales des ponts et chaussées, втора серия, 8 (1844).
  5. Уайт, Майкъл В; „Диамантите за завинаги(?): Насо Синиър и теорията за полезността“ в Училището за икономически и социални науки на Манчестър (1992) #1 (март)
  6. Джевънс, Уилям Стенли. Теория на политическата иконовия. 2. Лондон, Англия, Макмилън енд Ко., 1879. p. xxxviii. (на английски)

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

  • Госен, Херман Хайнрих; Развитие на законите на човешкото движение и произтичащите от това правила на човешката търговия (1854). Преведено на английски като Законите на човешките отношения и извлечените от тях правила за човешките действия (1983) MIT Press,ISBN 0-262-07090-1 . Възпроизведени от Google книги на немски език.
  • Клаус Хагендорф: Критика на фундаменталната теорема на Госен за теорията на удоволствието
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hermann Heinrich Gossen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​