Херман фон Нойенар Млади
| Херман фон Нойенар Млади | |
| граф на Нойенар | |
 Статуя на граф Херман фон Нойенар и Мьорс, до главния портал на „Старата църква“ в Крефелд | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 28 октомври 1520 г.
|
| Починал | 4 декември 1578 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Вилхелм II фон Нойенар-Лимбург-Бедбург |
| Майка | Анна фон Вид-Мьорс |
| Брак | Магдалена фон Насау-Диленбург |
| Херман фон Нойенар Млади в Общомедия | |
Херман фон Нойенар Млади (на немски: Hermann von Neuenahr (Nuenar, a Nvenar, de Nova Aquila) der Jüngere; * (1514)/ 28 октомври 1520 вероятно в Мьорс; † 4 декември 1578 в Бедбург) е граф на Нойенар (1552 – 1578) и графство Мьорс (1552 – 1578), господар на Бедбург (Бедбур), Рьозберг, Крефелд, от 1555 до 1570 г. също регент на графство Лимбург и като опекун управител (Verweser) на наследствения фогтай Кьолн (1555 – 1570). Той е немски хуманистически образован държавник и помагач на реформацията на Долен Рейн.
Той е син на граф Вилхелм II фон Нойенар-Лимбург-Бедбург († 1552) и съпругата му Анна фон Вид-Мьорс († сл. 1528), господарка на Родемахерн (Родемак), наследничка на графство Мьорс, единствена дъщеря на Вилхелм III фон Рункел († 1526), граф на Вид-Изенбург, Мьорс, и графиня Маргарета фон Мьорс цу Мьорс († 1515).
Херман фон Нойенар не успява да получи наследството си в Графство Нойенар, но управлява успешно графството Мьорс. Той знае френски и латински.
Въпреки че е привърженик на протестнрството Херман фон Нойенар има добра връзка с императорите Карл V, който през 1554 г. му дава митата на Маас, и с Фердинанд I. Император Максимилиан II номинира Херман фон Нойенар 1566 г. на императорски съветник. Като наследствен наследствен дворцов майстер в Курфюрство Кьолн и дългогодишен управител на наследствения фогтай в Кьолн той има голямо влияние.
През 1534 г. император Карл V (1500 – 1558) планува неуспешно да ожени Херман фон Нойенар с императорската племенница Кристина Датска (1521 – 1590), вдовица на херцог Франческо II Сфорца (1495 – 1535) от Милано.[1]
Херман фон Нойенар се жени на 16 юли 1538 г. за графиня Магдалена фон Насау-Диленбург (* 6 октомври 1522; † 18 август 1567), полусестра на Вилхелм Орански, дъщеря на граф Вилхелм „Богатия“ фон Насау-Диленбург (1487 – 1559) и първата му съпруга Валбурга д' Егмонт (1490 – 1529), дъщеря на Ян III от Егмонт.[2] Бракът е бездетен.[3][4]
След 1555 г. Херман фон Нойенар взема при себе си Амалия (1539 – 1602), по-късна курфюрстка на Пфалц, Магдалена (1550 – 1626), по-късна графиня на Текленбург, и Адолф (* ок. 1554; † 1589), децата на починалия си братовчед (2.град) граф Гумпрехт II фон Нойенар и Лимбург († 1555), при себе си в двореца в Мьорс и става техен опекун. До пълнолетието на племенника му Адолф 1570 г. той поема регентството в графство Лимбург и управлява вместо него Кьолнския наследствен фогтай.
Негова наследничка 1578 г. е сестра му Анна Валбурга фон Нойенар-Бедбур (* 1522; † 25 май 1600), омъжена на 29 януари 1546 г. за Филип IV де Монморанси-Нивел, граф на Хорн и Алтена (1518/1526 – 5 юни 1568, екзекутиран в Брюксел), и пр. 4 юли 1575 г. за граф Адолф фон Нойенар, бургграф на Кьолн (1554 – 1589).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hugo Altmann: Neuenahr, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108
- Hermann Keussen: Geschichte der Stadt und Herrlichkeit Crefeld mit steter Bezugnahme auf die Geschichte der Grafschaft Moers. J. B. Klein, Krefeld 1865, bes. S. 301 – 313 und 316 (Google-Books)
- Max Lossen: Neuenahr, Hermann der Jüngere Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 23, Duncker & Humblot, Leipzig 1886, S. 486 – 488.
- Carl Hirschberg: Hermann. In: Geschichte der Grafschaft Moers. August Steiger, Moers 1892, S. 76 – 89 (Digitalisat der Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf)
- Hugo Altmann: Neuenahr, Hermann d. J. v. N. und Moers. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 109
- J. F. Gerhard Goeters: Ein Brief des Grafen Hermann von Neuenahr an den lutherischen Theologen Matthias Flacius Illyricus. In: Monatshefte für evangelische Kirchengeschichte des Rheinlandes 9 (1960), S. 54 – 58
- Heiner Faulenbach: Hermann von Neuenahr (1520 – 1578). In: Rheinische Lebensbilder. 8 (1980), S. 105 – 111
- Thomas B. Becker: Moers im Zeitalter der Reformation (1500 – 1600). In: Margret Wensky: Moers. Die Geschichte einer Stadt von der Frühzeit bis zur Gegenwart, Bd. I Von der Frühzeit bis zum Ende der oranischen Zeit (bis 1702). Böhlau, Köln / Weimar / Wien 2000, S. 159 – 269
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 72.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Akten über eine projektierte Vermählung des Grafen Hermann von Nuenar (Neuenahr) mit Herzogin Christine, Witwe des Herzogs Franz Sforza von Mailand, 1534 – 1538; Österreichisches Staatsarchiv Wien (Haus-, Hof- und Staatsarchiv, Habsburgisch-Lothringisches Hausarchiv, Familienakten 20 – 5). Christinas erster, kränklicher und wesentlich älterer Mann Francesco II. Sforza starb erst 1535.
- ↑ Nassau 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hermann, Graf von Neuenahr & Mörs, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Hermann Graf v.Neuenahr u. Mörs Herr v.Bedbur, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Warnecke: Die Grafen von Neuenahr und die konfessionelle Gliederung im Ahrtal. Архив на оригинала от 2016-02-21 в Wayback Machine.