Хермина фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Принцеса Хермина фон Анхалт-БернбургАнхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм

Хермина Амалия Мария фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм (на немски: Hermine Amalie Marie von Anhalt-Bernburg-Schaumburg-Hoym; * 2 декември 1797 в Хойм, Саксония-Анхалт; † 14 септември 1817 в Будапеща, Унгария) от династията Аскани е принцеса от Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия и палатиниса на Унгария.

Тя е най-възрастната дъщеря на княз Виктор Карл Фридрих фон Анхалт-БернбургШаумбург-Хойм (1767 – 1812) и съпругата му Амалия Шарлота Вилхелмина Луиза фон Насау-Вайлбург (1776 – 1841), дъщеря на княз Карл Христиан фон Насау-Вайлбург и съпругата му Каролина Оранска-Насау-Диц, внучка на английския крал Джордж II.[1] Тя има три сестри Аделхайд, Ема и Ида.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хермина се омъжва на 30 август 1815 г. в дворец Шаумбург до Лимбург на Лан на 17 години за 39-годишния ерцхерцог Йозеф Антон Йохан Австрийски (1776 – 1847), палатин на Унгария (1796 – 1847), от 1795 г. регент на Унгария, седмият син на император Леополд II и съпругата му инфанта Мария-Лудовика Бурбон-Испанска. Тя е втората му съпруга. Хермина умира на 19 години в Будапеща след раждането на близнаци и е погребана в мавзолея в дворец Алксúт. Те имат близнаците:[2][3][4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ferdinand Siebigk: Das Herzogthum Anhalt, S. 243, Dessau, 1867
  • C. Arnold McNaughton: The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 388. Hereinafter cited as The Book of Kings.
  • Hugh Montgomery-Massingberd: Burke's Royal Families of the World, Volume 1: Europe & Latin America (London, U.K.: Burke's Peerage Ltd, 1977), page 22. Hereinafter cited as Burke's Royal Families of the World, Volume 1.
  • L' Allemagne Dynastique – Tome II – pg. 117 ((Anhalt))
  • La Descendance de Pierre le Grand, Tsar de Russie – pg. 47
  • AJP Taylor: La Monarchie des Habsbourg 1809 – 1918, Scolar, Budapest, 2003. ISBN 963-9193-87-9
  • Magyar életrajzi lexikon I. (A–K). Főszerk. Kenyeres Ágnes. Budapest: Akadémiai. 1967. 783. o.
  • Szőts István: Az utolsó levél – István nádor „megöletése“, (História, 1980/7. szám)

Източници[редактиране | редактиране на кода]